— Помощ! Помогнете, добри хора! — гласът звучеше като да е на възрастен човек и бе пълен с паника.
Дакавар завъртя Дуена към страничната пътечка, водеща към гората.
— Някой е в беда! — Младият рицар изтегли меча си. — Трябва да помогнем.
— Сигурно орки са заобиколили някой нещастен дядо — съгласи се Линдан и грамадното му оръжие блесна в ръцете му.
— Наш рицарски дълг е да се намесим — Радел насочи коня си към пътеката. — Да тръгваме.
— Добре — съгласи се Селиан, — но бъдете внимателни. Усещам някаква тъмна сила наоколо.
— Аз също — кимна драконът Азур, кръжейки над тях, — тъмна и някак странно позната.
— Нямаме време да се чудим какво е — викна Дакавар, — напред!
И заедно с Радел препуснаха по тясната пътека, следвани от тичащия като огромен вълк Линдан и Селиан. Плиний пусна коня си в тръс, останал до скуайърите и Перей, който започна да мърмори кому е нужно е да спасяват разни отрепки.
Пътечката ги изведе вътре в гората, на кръгла поляна, където просяк, загърнат в тъмно наметало с мръсносива качулка, спусната над лицето, викаше:
— Помощ, помогнете!
Той бе окръжен от няколко орка с дълги криви мечове, които ръмжаха около него. Щом видяха рицарите, те разкривиха лица в отвратителни подобия на усмивки, стоящи злокобно върху зеленикавите им морди.
Рицарите слязоха от конете и Дакавар извика:
— Предайте се в името на Краля!
Един от тях отговори нещо на непонятния си за останалите език, след което вдигна ръка и я свали. От храстите наоколо изсвистяха дузина стрели. Те зачаткаха по броните на Дакавар и Радел без вреда и отскочиха от нагръдника на Линдан, но Перей, който тъкмо хокаше скуайърите за нещо нямаше такъв късмет. Една чернопера стрела го прониза в гърлото и той се свлече с гъргорене на земята.
Роб изпищя.
— Гадини! — Радел се хвърли напред към орките, носещ им смърт с дългия си меч. Просякът отстъпи назад с ридания, а от храстите наизскачаха гоблини, стиснали дълги криви ножове и още орки, размахали ятагани. Не това обаче накара рицарите и дори Селиан да разтворят широко очи.
От сенките на най-високите дървета излязоха четири огромни пещерни трола с грамадни боздугани в ръце.
Драконът Азур изрева гневно щом ги видя и нападна два от тях. Останалите се отправиха към рицарите, като ломотеха под носа си и въртяха масивните си оръжия.
Дакавар усети как в тялото му нахлува адреналин. Беше чакал истинска битка твърде дълго. Той надигна меч и с вик се хвърли към едно от чудовищата, докато Линдан кръстоса грамадното си оръжие с боздугана на друго. Около тях Селиан вършееше с тънкото си острие сред орките и гоблините, подобно на неуловима зелена сянка, а Радел ги сечеше като сухи съчки. Плиний бе застанал пред скуайърите и пресрещаше с двете си саби всеки, приближил уплашените момчета.
Дакавар обаче не забелязваше нищо от това, погълнат от борбата с трола. Досега младия рицар никога не се бе сблъсквал с такъв огромен враг и за пръв път се принуди да избягва удари. Бронята му дрънчеше при всеки негов отскок. На всичкото отгоре собствените му попадения по дебелата кожа на трола само разлютяваха съществото.
Младият рицар мерна, че до него Линдан се справя много по-добре и с подобното си на чудовищен сатър оръжие е накарал трола да кърви сериозно.
— Спокойно, Дак! — екна гласът на Планинеца. — Хей сега ще свърша с моя и идвам на помощ!
Дакавар тръсна гневно глава. Той нямаше нужда да бъде спасяван! Младият рицар яростно нападна и засипа зеленикавото същество с удари. Тролът изрева, когато рицарският меч преряза сгъвката на лявото му коляно и падна на другото, докато замахваше с боздугана си. Рицарят все пак успя някак да избегне удара и с всичка сила прониза трола право в окото.
Съществото измуча и се отпусна назад мъртво. По същото време Линдан привърши и със своя трол, сцепвайки главата му като на диня.
— Азур, как е? — викна Планинеца, докато окуражително вдигаше палец към победилия Дакавар.
— Не е добре, но ще се оправя — отвърна синият дракон. Той беше съборил единия от троловете на земята и го засипваше със сини пламъци, докато другия се гърчеше, задушаван от опашката на крилатото влечуго.
— Да помогнем! — рече Линдан и се втурна към дракона, следван от Дакавар, който уморено изпъшка. Този не се ли уморяваше?
Двамата все пак стигнаха почти едновременно до хванатия от драконовата опашка трол и го довършиха, което позволи на Азур да доубие последния.