— Добра работа! — кимна Линдан, сетне потупа Дакавар по рамото. — Би се отлично! За пръв път виждам човек, освен себе си, който сам да убие трол!
— Аха… — леко задъхан отвърна Дак — все пак аз съм Кралски шампион.
— Просто не сте хора и двамата — измърка Азур, — нито пък Селиан.
И посочи зелената фигура, която довършваше последните няколко орка.
Радел вече бе приближил Плиний със свален меч.
— Бяха пет наведнъж — обясняваше през сълзи скуайърът Георг, — просто не съобразихме как да помогнем!
— Вие сте още момчета… — отвърна Теоретика, полегнал на едно дърво. Кръвта му изтичаше през огромна рана на гърба. — Битките не са за вас…
Плиний се усмихна, а после престана да диша.
Около него имаше камара от гоблини.
— Толкова много — въздъхна Селиан, загледан в труповете на чудовищата — защо толкова много за една обикновена кражба?
Обученият от елфите се обърна към просяка, който бе скръстил ръце пред гърдите си. Лицето му не се виждаше изпод качулката.
— Какво толкова носеше, дядо? — попита Селиан. До него Радел бе поел Плиний в една ръка, а другата бе сложил на челото на мъртвия Перей. По лицето му се стичаха сълзи.
Просякът се разсмя, цялото му слабо тяло се разтресе от нечовешки кикот, който отекна из цялата планина.
— Смешно ли ти е, че умират рицари, отрепка такава? — ревна Дакавар и понечи да приближи. Азур вдигна опашка пред гърдите на младежа и изсъска.
— Този старец… — драконът се намръщи, а сетне очите му се разшириха. — О, не.
Непознатият продължи да се смее, докато се уголемяваше пред втрещения поглед на рицарите. Грамадни кости разкъсаха парцаливите му одежди и грейнаха в болезнено сияние, а във въздуха се разнесе мирисът на гробищна пръст.
Конете, застанали наблизо по време на битката изцвилиха от ужас и препуснаха из околните пътеки.
Ауганфил разпери криле над гората и гласът му гръмна от високо, глас, пълен с могъщество и омраза:
— Най-после се срещаме, лорд Дакавар! Моят господар ми е говорил толкова много за теб!
Младият рицар пребледня при вида на грамадния блещукащ скелет, но щом чу името си стисна зъби и надигна меча си.
— Тук съм, плашило от кости! Бях дошъл за господаря ти, но и през теб ще мина.
Линдан бе първият, който се хвърли към Ауганфил, вдигнал грамадния си меч.
— Само дракон ми липсваше сред трофеите — изрева Планинеца, почти заглушавайки вика на Азур.
— Линди, нееееееее — викът на Азур прерасна във вопъл, когато грамадната опашка на призрачния звяр прониза гръдта на Линдан и го издигна във въздуха подобно на парцалена кукла.
Ауганфил приближи Планинеца към черепа си, а огромният мъж се опита да каже нещо, докато лицето му бе разкривено от ужас. За пръв път пролича младостта му.
От устните му потече кръв.
— Боли, нали? — усмихна се Ауганфил, без да обръща внимание на Радел, който също бе надигнал меч и се втурна се към призрачния дракон, докато Дакавар стоеше втрещен пред ужасяващото същество.
В този миг Ауганфил издиша. Диханието му обгърна Планинеца и го превърна за броени мигове в старец, а после и в скелет, който се разпадна във въздуха. След това продължи да се носи като отрова във въздуха, за да порази и Радел. Старият рицар рухна назад и докато падаше, се състари. Когато тялото му удари земята, от шията му се отдели полуизгнил череп.
Азур стисна очи и се обърна към Дакавар и Селиан, които бяха застанали с вдигнат меч пред скуайърите.
— Бягайте — каза синият дракон с предрезгавял глас, — просто се спасявайте.
Дак нямаше нужда от подканяне. За пръв път в живота си изпита страх. Дори повече от страх. Беше ужас. Чувство, парализирало сетивата, емоциите и усещанията му.
Дак не се страхуваше от оръжия, от огън, не се страхуваше и сега от ноктите и зъбите на грамадния призрачен дракон. Но тази магия, тази дяволия, тази отвратителна смърт, превръщаща силни здрави мъже в изгнили трупове го паникьоса.
Младежът побягна, дрънчейки с доспехите си. Когато го видяха да бяга, него, непобедимия лорд Дакавар, скуайърите му също се втурнаха на където им видят очите.
Селиан погледна за последно Азур и очите му се изпълниха със сълзи, при измъчения и пропит с болка рев, който синият дракон нададе, нападайки със сините си пламъци призрачния звяр.
Ауганфил ги посрещна с грозен кикот и обгърна в костелива хватка красивото животно.