— С елфите съм успявал да излекувам смъртно ранени — продължи барон Редклоу.
— Не — отвърна спокойно Глиндрик.
— Но защо?
Глиндрик също се изправи:
— Предполагам знаете колко опасно е да се кръстосват противоположни методи на лечение, бароне. Елфите не може да не са ви го предали.
Селиан извърна лице към огъня, горящ в една малка напукана камина. Наместо топлина, от него лъхаше на студ.
— Така е, но… — понечи да оспори червенокосият младеж.
— Освен това — прекъсна го Глиндрик, — след като графът е още жив, а повече разболели се няма, върша нещо както трябва, нали?
Старецът се усмихна широко и разтеглените му устни разкриха мръсни жълтеникави зъби, подобни на надгробни камъни.
— А и задачата на Първия Рицар лорд Дакавар — абатът спря погледа си към младежа, който отново се бе унесъл — и неговия спътник е подходяща за воини. Оставете церовете на старците!
Дак усети, че е единственият седнал в малката стая и неловко се изправи.
— Знаете ли, вашите подвизи обиколиха Ралмия — напяваше Глиндрик, а Дак не можеше да определи какъв цвят са очите на абата, те сякаш преминаваха от сиво през черно до кървавочервено.
— Знаем, че сте победили Първия Рицар Радел, коварния Левонтес и дори тук присъстващия тук Селиан… подвиг, достоен да бъде възпят.
В следващия миг абатът се сви и сякаш състари, обзет от съчувствие:
— Това, което ми казвате, че злият дракон Ауганфил е убил вашите спътници, е наистина лоша вест.
— Ауганфил ли? — обади се Селиан. — Как разбрахте, че е той?
— Моля? — Глиндрик се намръщи.
— Ние ви споменахме, че дракон е избил приятелите ни — поде обученият от елфите, — но не сме ви казали името му.
— Ами кой друг може да е? — защити се Глиндрик. — Ауганфил винаги е бил най-ужасният дракон на Прокълнатия, а и с това пророчество относно добрия лорд Дакавар…
— Наистина… — кимна баронът. Гласът на стареца започваше да го обърква. Имаше нещо нередно…
— Както и да е — продължи да бъбри Глиндрик, — вашият проблем сега не е драконът, а огнеликият ездач, който тормози нашето графство.
— Кой е той? — попита Дакавар, доволен, че най-сетне започват да говорят по същество. — И какво представлява?
— Огромен воин — отговори абатът с напевен глас, — облечен в тъмни дрехи, въртящ огромен боздуган. Вместо глава има череп, а от очните му кухини изкачат пламъци.
— Значи скелет? — опита се да уточни Селиан.
— О, не, само лицето му е на мъртвец, иначе тялото му е на здрав и силен воин.
— Няма да е силен колкото мен — настоя Дакавар. — Къде броди и как можем да го хванем?
— Куражът ви е похвален, младежо — Глиндрик облиза пресъхналите си устни, — но именно той ще отблъсне огнения ездач.
— Как така?
Глиндрик погали едната си ръка.
— Злият конник търси беззащитните. Той напада жени, старци и деца. Начина да го хванете, е да използвате примамка, някой селянин, който ездачът да нападне… вие трябва да го чакате в засада и тогава да го спрете.
— Не обичам засадите — разкърши рамене Дакавар, — те са подли и недостойни.
— Вашият враг също е такъв, лорд Дакавар — абатът стрелна с поглед рицаря. — Той не би се поколебал да ви нападне в гръб! Това би бил и единственият му шанс за победа.
— Аха — отговори рицарят, поласкан от думите на стария абат, — ами тогава ще вземем някой селянин и…
— Не — прекъсна го Селиан, — няма да рискуваме беззащитна душа. Аз ще се престоря на обикновен пътник, Дак, а ти ще издебнеш създанието.
— Номерът няма да мине! — възрази абатът. — Злият дух е твърде хитър за това!
— Злото никога не е толкова силно, колкото изглежда, абате — усмихна се Селиан на стареца. — Ние с Дакавар ще се оправим с този скелетоподобен войн още тази нощ. Преди това обаче ще имаме нужда от малко почивка.
Глиндрик отвори уста да възрази, сетне я затвори и се примири.
— Разбира се — отвърна той, — разбира се.
Глава 21
Череп и пламъци
Вечерта започваше да настъпва и сумракът правеше околността около замъка да изглежда призрачна и нереална.
— Дано Бог ви даде кураж и късмет! — промърмори стражът, който пазеше вратата, а сетне се скри в своята колиба. Отвътре се чу звук от залостване.
Абат Глиндрик погледна Селиан и Дакавар. Рицарят бе облечен в пълно бойно снаряжение, но не изглеждаше така бляскав на бледата светлина на здрача. По-скоро приличаше на изгубен мрачен дух, загърнат с тежкия си плащ и с рогатия си шлем. Селиан, в тъмнозеленото си наметало, също напомняше на привидение.