Выбрать главу

— Преподобни… — изпъшка изнурено младежът. — Дойдоха ли пратениците на Краля?

— Ето ги, ето ги, милорд — усмихна се абатът и постави ръка на челото на младежа. Изпитото лице на графа се изкриви като болка, но после е отпусна назад, с изцъклен поглед.

— Добре, че дойдохте — прошепна той на наблюдаващите го с ужас Дакавар и Селиан. — Виждате колко съм слаб, дори не мога да защитя хората си…

Младежът се закашля, а абатът постави ръка на рамото му:

— Моля ви, милорд, недейте да се натоварвате! — викна старецът.

Графът отвори уста да каже нещо, изстена, сетне постоя няколко секунди, събра сили и рече:

— Не, преподобни, трябва да го кажа на двамата ни гости. Баща ми умря заедно със стария абат точно когато в горите ми се появи конникът на злото. Тогава започна и моята болест. Мисля, че този… ездач… ме е проклел, но не знам как. Убийте го и ще се възстановя. Дотогава, абат… ще ме задържи жив… — Графът се закашля.

Селиан коленичи:

— Ще убием този конник, милорд — очите на младия барон бяха влажни от състрадание. Абатът бе прав, със съжаление си помисли обученият от елфите. „Моите билки не биха могли да помогнат.“ Но заедно с Дак можеха…

— Ще сразя злия ездач и ще възстановя силите ви, графе — чу се гласът на рицаря. Дак бе останал на крака, а лицето му бе пълно със съжаление.

— Разчитаме на вас — намеси се абатът, — но сега трябва да оставим нашия граф да почива.

С неохота Дак и Селиан излязоха от стаята.

— До… скоро… — чуха шепота на болния млад мъж, но когато се обърнаха графът вече бе заспал в трескав сън.

— Виждате колко ми е трудно — рече абатът, когато затвори вратата зад гърба си. — Тъжно е, когато стар човек като мен вижда младо момче да си отива.

Глиндрик погледна изпод качулката си Селиан и Дакавар.

— Той е толкова млад, а е вече немощен като старец — Глиндрик оголи зъби в неопределена гримаса. — Ако не беше черният имел, досега щеше да е мъртъв като баща си или предходника ми, абат Миравиел. Вие сте последната му надежда… Вие сте неговото бъдеще! — а после пак потърка ръце, какъвто му беше навикът, преди да продължи:

— Разпоредил съм на стражите да намерят момиче, което да вземете за следващата нощ. То със сигурност ще примами злия конник към вас. И тогава ще го убиете! — Глиндрик плесна с ръце. — Тогава моят граф ще оздравее!

— Ще бъде сторено, преподобни — кимна почтително Дакавар.

— Не се и съмнявам — старецът се усмихна на младия рицар, — за целта гледайте да се наспите.

— Добър съвет — кимна Селиан.

— Радвам се, че го оценявате, бароне — усмивката на абата стана още по-широка. — Бих искал преди това малко да поговоря с лорд Дакавар.

Младият рицар кимна объркано.

— Добре!

— Насаме — абата погледна Селиан, който кимна озадачен и се отдалечи.

— До скоро, Дак — рече той.

Дакавар отвърна на пожеланието и последва абата в стаята му.

— Лорд Дакавар, искам да ви помоля за нещо — рече старият човек, щом вратата се затвори зад гърба му.

— Да, преподобни. На вашите услуги съм. — Нещо в сбръчкания старец му вдъхваше… благоговение, караше го да му се подчинява.

— Искам ти да убиеш този ездач — каза абатът.

— Разбира се, преподобни — сви рамене рицарят, — заедно със Селиан…

— Не ме разбра — прекъсна го Глиндрик. — Искам ти лично да го убиеш. Нямам вяра на този обучен от елфите барон.

Дак вдигна ръце:

— Спокойно. Провалът снощи бе заради мекосърдечието на Сел. Той е яростен противник на злото, но не искаше да рискува невинни.

— Нима? — вдигна вежди абатът. — Но в такъв случай той не е усвоил най-важния урок на благородника.

Дакавар се пообърка.

— И кой е той?

— Когато се наложи, не бива да се колебаем да жертваме низшите за висшето благо.

— О, но това звучи доста… — сепна се Дакавар — жестоко?

— Понякога обаче е необходимо — приближи Глиндрик. — Например спътниците, които са умрели за теб. Това е тъжно, но е в реда на нещата. Ти си Първия Рицар, ти си важният… — Шепотът на стареца стана напевен, хипнотизиращ.

— Аз… — По лицето на младежа изби червенина. — Не бях достоен да бъда пръв рицар. Аз… избягах от дракона! Изплаших се от него!

— С времето ще престанеш да се плашиш — продължи абатът със същия хипнотичен тон, — накрая дори ще го убиеш.