Двамата влязоха в пещерата и хапнаха горски плодове, дъхав хляб и малко мляко, спомняйки си за дните, в които Селиан се бе обучавал. Тогава Гожад все още бе снажен, макар и превалил зенита на силите си, а сегашният барон Редклоу бе още непохватно момче с длъгнести крайници, което винаги падаше при акробатичните задачи, които елфи и кентаври му възлагаха.
Беше хубаво да си спомни детството, когато имаше кой да се грижи за него, когато задачите бяха прости и приятелите не ти се подиграваха.
Но настоящето бе друго и Селиан вече не беше дете.
— Усещам, че нещо те мъчи, момчето ми — рече Гожад. Навън бе паднала нощ и приказната песен на щурците правеше атмосферата нереално спокойна и красива.
За миг сърцето на Селиан се изпълни с надеждата, че нищо лошо не може да се случи.
— Усещам някакво зло да се надига, учителю. Всички казват, че Прокълнатия е победен и очакват лорд Дакавар просто да го убие… но аз чувствам, че се плете паяжина, в която всички сме като залепнали.
— Аз чух за успехите на този Дакавар — кимна Гожад, — чух и за Кралския турнир. Наистина ли е толкова могъщ?
— Могъщ е… могъщ и смел.
— И все пак нещо те притеснява — погледна го многозначително кентавърът.
— Той е… арогантен — призна Селиан. — Груб. Няма уважение… не само към мен. Към другите. Не приема чуждото мнение.
— Проблем, често срещан при хората — кимна Гожад.
— Но може би такъв трябва да е — сви рамене червенокосият, ядосан на себе си, че е злословил зад гърба девера си. — Все пак той трябва да е уверен в себе си, за да победи Прокълнатия.
— Прокълнатия е най-малката грижа на сър Дакавар — чу се мелодичен глас. Селиан мигом коленичи, виждайки високата стройна фигура на елф в бяла роба и дълга златиста коса, спускаща се около мъдро и почти свято лице.
— Злият дух няма да рискува да се бори с рицаря открито — каза Анраин, елфическият маг. — Звездите казват това ясно. Но ние изпратихме пратеници при Оракула. Драконът Ауганфил ще донесе гибел на момчето.
— Така е — кимна Гожад, който явно бе очаквал пристигането на Анраин. Елфите и кентаврите умееха да общуват помежду си в своята гора само чрез шепота на горските листа или звука на ромонещ поток.
— Лорд Дакавар не бива да се изправя срещу Дракона на Смъртта — каза твърдо Анраин.
— Няма как — поклати глава Селиан, — Дакавар се изплаши до смърт от него. Не би го нападнал.
— Те са се виждали?
— Да, драконът ни нападна. Бяхме тръгнали… — И така червенокосият младеж разказа цялата история, а когато най-сетне замлъкна, лицата и на двамата бяха мрачни и издължени.
— Не ми харесва историята за този абат Глиндрик — поклати глава Гожад. — Може би той е висш оркски първожрец, предрешен с магия като човек.
— А може и да е самият Ауганфил — поклати глава Анраин. — Нали се е преобразил на стар просяк, когато ви е нападнал?
Селиан поклати глава. Как не се беше сетил? Странната атмосфера в замъка, упойващите аромати, хипнотичният шепот на стария абат… В един момент една ужасна мисъл като мълния мина през ума му.
— Възможно ли е това да е самият Прокълнат? — запита той.
Анраин се намръщи, сетне поклати глава.
— Не, не може. Прокълнатия ще умре от ръката на Дакавар, Пророчеството е недвусмислено. Няма да посмее да го нападне лично. Но Ауганфил…
Селиан се изправи.
— Значи трябва да отида и да го спася!
— Първо почини, Сел. Ако Създателя е рекъл, ще го спасиш. Ако не, вече ще е късно.
— Но… — отвори уста младежът.
— Спи! — властно каза Анраин и махна с ръка. Светът на младия барон потъна в мрак.
Когато се събуди, елфът го нямаше, но Гожад го посрещна с паница прясно набрани плодове. Селиан ги изгълта набързо, прегърна стария си учител и му каза:
— Трябва да тръгвам вече!
— Тъй е — кимна кентавърът, — но почакай за нашия последен дар. — Махна с ръка и от гората дотича красив бял кон.
— Вихрогон. Ще лети по-бързо и от вятъра.
Ауганфил усети призив в съня си и празните кости на гръдния му кош издишаха черен облак, в който се оформи фигурата на великия му господар.
— Времето дойде, приятелю — прошепна Прокълнатия. — Всичко е готово за последния ми дар към теб.
— Мъртъв ли е рицарят? — изграчи призрачният дракон.
— Още не — усмихна се злият дух, — но и това ще стане. Като уби моя призрачен ездач, той изпълни ритуалите на предсказанието ми. Когато отнемеш живота му, отново ще станеш такъв, какъвто беше преди.