Стрела профуча над Гедер, перата й жужаха. Удари се в стената и се скърши. Някой го хвана за лакътя и го издърпа назад по стъпалата. Лявата му буза смъдеше, в устата му имаше вкус на кръв.
— Влез вътре и не излизай повече — извика Джори. — И стой далеч от прозорците.
— Добре — отвърна Гедер. Още един камък профуча покрай него. Той се метна напред, хукна към сигурността на стените. Веднага щом влетя през прага, слугините затвориха вратите и наместиха тежката дървена греда в скобите. Гедер седна на стълбите, обгърнал с ръце коленете си. Виковете откъм площада прераснаха в крясъци. Нещо изтрещя, чу се женски писък. Гедер осъзна, че се клати напред-назад, и спря. Оръженосецът му доприпка с влажна кърпа да изтрие кръвта от лицето му.
След часове сякаш, а навярно само след минути, крясъците затихнаха. Когато прецени, че тишината се е проточила достатъчно, Гедер даде знак на робите. Отлостиха вратата и Гедер надникна навън. На площада имаше само антийски войници. Пет тела лежаха под стъпалата, кръвта им аленееше неприлично под светлината на силното обедно слънце. Стрелците стояха все така на позиция, със стрели на лъковете, но с неизпънати тетиви. Джори Калиам стоеше в центъра на площада, заобиколен от половин дузина мечоносци. Гедер чуваше насечения ритъм на речта му, но не различаваше думите. Обърна се и изкачи стълбището към частните си покои. Някой беше успял да метне камък достатъчно високо и да счупи един от прозорците. Парчетата стъкло отразяваха слънчевата светлина.
Не така трябваше да се развият нещата. Даден му беше шанс да се докаже, а провалът вече чукаше на вратата. Гедер не разбираше къде бърка, но беше факт, че всяко негово решение поражда два нови проблема, всеки по-лош от предишния. Знаеше, че войниците не го уважават. Че ванайците го презират. Не беше достатъчно компетентен да управлява сам цял град, а нямаше достатъчно поддръжници, които да го правят вместо него. Искаше Терниган да го отзове у дома, както беше отзовал Клин. Да го повикат в столицата за отчет — или дори да го отзоват позорно — би било по-добре, отколкото да остане тук.
Само дето си представяше разочарованието на баща си. И ясно чуваше утешителните му думи, фалшиво бодрия тон. „Ти направи всичко по силите си, момче. И аз се гордея с теб.“ Представяше си как баща му се опитва да го предпази от срама на провала. А всичко беше за предпочитане пред това. Да умре в ръцете на побесняла тълпа беше за предпочитане. От униженията болеше, но тях Гедер щеше да издържи някак. Ала да види и баща си унижен щеше да му дойде в повече. Трябваше да има начин. Трябваше да има.
Слугиня влезе с метла и лопата да събере парчетата стъкло. Гедер й хвърли един поглед, после забрави за нея. Въздухът, който нахлуваше през счупения прозорец, беше студен, но Гедер не извика човек да смени стъклото. Коженият плащ беше на раменете му и го топлеше. А и да не беше, какво от това.
Светлината се придвижваше по стените, зачервяваше се с наближаването на залеза. Първокръвен влезе в стаята, поколеба се, после сложи още дърва в камината и раздуха огъня. Гедер усещаше, че краката го болят, но не помръдна да ги раздвижи. Същият мъж се върна след малко с парче кожа, което закрепи за черчевето на счупения прозорец. В стаята притъмня.
Не беше честно, че Терниган ще се измъкне безнаказано от това. Той го беше сложил начело, макар да знаеше, че Гедер няма верни хора, които да му помагат в управлението на града. Ако някой заслужаваше да се черви заради проблемите във Ванаи, това беше лорд-маршалът. Но нямаше да стане така, разбира се. Защото ако Терниган понесеше вината за своя избор в лицето на Гедер, значи крал Симеон трябваше да понесе вината, че е поверил командването на Терниган. Не, вината щеше да падне върху Гедер и върху никой друг.
Въпреки това Гедер не проумяваше от какви съображения се е водил Терниган в избора си. Всички бяха изумени от назначението му. Самият Гедер недоумяваше, преди Джори Калиам да му предложи правдоподобно обяснение за неочаквания подем в кариерата му. Всички смятаха назначението му за нелепо. Единствените, които имаха някаква вяра в способностите му, бяха самият Гедер и лорд Терниган. Единствено те двамата бяха сметнали, че Гедер би могъл да се справи, но въпреки това…
Или пък не. Ами ако никой не беше вярвал в способността му да се справи? От самото начало?
— О — каза Гедер на празната стая.
Обърна се и се олюля. Твърде дълго беше стоял прав и неподвижен. Докуцука до канапето, което беше най-близо до огъня. Съзнанието му сякаш по своя воля оглеждаше проблема от всички страни. Колко пъти беше чувал да казват, че Ванаи е малка фигурка в една много по-голяма игра? Едва сега разбираше значението на тази метафора.