— Здрас-ти! — извика с комичен фалцет майстор Кит. — Здрасти, рекох! Да, ти, с хубавата шапка. Защо не спреш за мъничко? Бог ми е свидетел, че нямаш нищо по-интересно за вършене. Ти също, там отзад. Приближи се, може пък да видиш нещо, дето да ти хареса. Какво? Можело, викаш? И…
Майстор Кит изведнъж млъкна, лицето му се изопна в потрес. Ситрин се уплаши и се обърна да види накъде гледа.
— О, ти не, скъпа — продължи майстор Кит със същия фалшив глас, размахал ръце като лястовичи крила. — Ти си върви по пътя, умолявам те.
Хората се разсмяха. Ситрин и Микел уж имаха задачата да ги нахъсват, но и без тяхна помощ десетина души вече се бяха спрели пред фургона и неговата импровизирана сцена. „Проклятието на булката“ беше комедийно-еротична пиеса с половин дузина смени на костюмите, която можеше да се изпълнява само с една жена в актьорския състав. Майстор Кит беше променил сценария, напасвайки го към местната специфика — закачките с краля бяха преработени в закачки с кралицата, а вместо да изскочи на сцената с фалшивите бивни на злия земевладелец йему, Смит се появи с овча кожа на раменете и множество вплетени в нея мъниста като най-неубедителния картадам в историята на театъра. Ситрин се разсмя и плесна с ръце, не за да нахъсва публиката, а заедно с нея.
Когато пиесата свърши и актьорите излязоха да се поклонят под скромен дъжд от монети, Ситрин неохотно се отърси от магията и пое товара на истинския си живот — заседнала в Порте Олива, чакаща кога следващите крадци ще си пробват късмета с нападение в нощта.
А Ванаи беше мъртъв.
Сандр се смъкна от каруцата. Триеше грима от лицето си с мокър парцал. Изглеждаше още по-млад с размазания около очите и устата грим. Или пък това беше истинската му възраст, а иначе нарочно се правеше на врял и кипял.
— Добре мина — каза той с усмивка.
— Да — съгласи се Ситрин.
— Да те черпя една вечеря, ако искаш — каза той. Над рамото му Ситрин мярна Кари, която ги гледаше намръщено от фургона. Представи си какво вижда актрисата — Сандр, актьорът в главната мъжка роля, и Ситрин, наивното момиче, с което Сандр да се утеши. Или пък виждаше Сандр, член на трупата, и Ситрин, причината Опал да я няма. Стиснатите на черта устни и навъсеното чело на жената можеха да изразяват неодобрение към нея или към Сандр поотделно. Нямаше представа кое от двете отговаря на истината.
„Ами разбери“ — каза магистър Иманиел от спомените й. Или от гроба си навярно.
Ситрин вдигна леко ръка, малко над нивото на кръста си, и помаха дискретно на Кари. Кари й махна в отговор, после посочи Сандр и килна глава. „Ти сериозно ли?“ Ако й беше ядосана заради Опал, щеше най-много да се усмихне и да й махне. Ситрин вдигна рамене, изненадана от залялото я облекчение. Кари завъртя очи и хлътна обратно във фургона.
— Какво? — каза Сандр и погледна през рамо. — Пропуснах ли нещо?
— Не. Махнах на Кари — отвърна Ситрин. — Спомена нещо за вечеря?
Близо до новата квартира на Ситрин имаше гостилница, чийто специалитет — пилешко с мариновани моркови — вървял чудесно, според твърденията на персонала, с тъмната местна бира. Сандр плати пет монети отгоре за привилегията да ги настанят на самостоятелна маса, отделена от другите с окъсано перде. Настани се до нея на пейката и поръча халба тъмна бира за себе си и голяма чаша подсилено вино за Ситрин. Кракът му се лепна преспокойно за нейния, сякаш подобна близост бе съвсем в реда на нещата. Ситрин понечи да се дръпне, но така и не го направи. Вместо това отпи от виното. Силният му вкус беше прекрасен. Сандр се усмихна и надигна бирата си.
Това, даде си сметка Ситрин, беше нещо като сделка. Преговори за сделка. Сандр искаше да направи с нея някои от нещата, които беше имитирал допреди малко на сцената, а в замяна й предлагаше храна, алкохол, внимание и съчувствие. И без значение дали го съзнаваше, или не, опит. Магистър Иманиел неведнъж й беше говорил за договорките на сляпо, без гаранции, и винаги говореше за тях с презрение. Но пък той беше човек прецизен дотам, че да измерва теглото на монетите. Тук обаче, в уютната кръчма, стоплена от вкуса на соленото месо и подсиленото вино, Ситрин се пръв път се усъмни в преценката му. Понякога сделките на сляпо имаха своите предимства.