— Съжалявам за Ванаи — каза Сандр; прибягваше до същата тактика, която й беше приложил преди представлението.
Какво целеше с тези си думи? Сигурно се надяваше да й напомни колко много е изгубила и как трябва да замести старите връзки с нови. Повишаваше относителната стойност на стоката, която й предлагаше. Само че вече беше използвал този трик. Повторната му употреба беше грешка. Виж, ако го беше разнообразил, включвайки и друга тактика… Би могъл например да обезцени нейната стока. Да намекне, че роклята или прическата й не му харесват, или че да легне с нея не е голяма работа. Разбира се, това криеше риска Ситрин да се обиди и да прекрати преговорите. Или да се престори на обидена и така да го принуди да вдигне офертата си.
— Ситрин — каза Сандр и тя се отърси от мислите си.
— Извинявай. Мислех за нещо друго.
— Бирата е хубава. Идвала ли си тук преди?
— Смятах да дойда, но всеки път изникваше нещо — отговори тя.
— Искаш ли бира?
— Може.
Очакваше Сандр да й даде от своята, но той вдигна ръка да повика келнерката и поръча да донесат още една халба. Пивото беше гъсто и много ароматно, букетът му успешно криеше високото алкохолно съдържание. Не притежаваше острата бистрота на подсиленото вино. Как го беше казал капитан Уестер? „Наливаш я, докато си разтвори краката.“ Нещо такова.
Хрумна й, че Сандр очевидно не е човек с богат набор от стратегии.
— Не помня родителите си — каза тя. — Отгледа ме банката. Тя ми купуваше дрехи, тя ми осигуряваше частни учители.
— Сигурно много си ги обичала. Хората в банката — каза Сандр с утешителен глас и допълнителен натиск на бедрото си в нейното. Въпреки това Ситрин се замисли над въпроса му.
Обичала ли бе магистър Иманиел? Сигурно. Със сигурност беше обичала Кам и беше копняла по Безел. Плакала беше за всички тях, когато новината за пожара стигна до Порте Олива. Но вече не плачеше. Скръбта още беше с нея, но имаше и още нещо. Имаше някакво ужасяващо чувство за откриваща се възможност.
— Сигурно съм ги обичала — каза тя.
Сандр я хвана, уж съпричастно, за ръката. Смръщи чело и се наведе към нея.
— Толкова съжалявам, Ситрин — каза той и Ситрин с изумление установи, че в очите й напират сълзи. Това не можеше да е редно.
Сандр се наведе още по-близо и попи сълзите й с крайчеца на ръкава си. Изтриваше сълзите, които сам бе предизвикал. Негодуванието, прерязало я заради това дребно двуличие, даде отговор на много въпроси.
— Капитан Уестер! — ахна тя и Сандр пусна ръката й, все едно го беше ухапала. Наведе се да погледне покрай окъсаното перде.
— Къде? — попита той.
— Току-що влезе в другата стая — каза Ситрин. — Тръгвай, Сандр. Преди да те е видял!
Сандр преглътна, кимна, изниза се от пейката и тръгна към задната врата. Ситрин го проследи с поглед, после се пресегна и придърпа халбата му.
Пилето наистина вървеше добре с бирата. Пиеше и размишляваше. Не беше сърдита на Сандр, но и не откриваше в него нищо, което да заслужава уважението й. При други обстоятелства сигурно би го оставила да си доиграе играта, пък, било и само за да провери колко далеч е готов да стигне. Ала по всичко личеше, че майстор Кит смята да се позадържи още известно време в Порте Олива. А Ситрин не знаеше как ще се измъкне от града и предпочиташе да не усложнява положението си с връзка от този вид. Ами ако забременееше? Това би провалило всичко. По-добре да не започва нещо, от което след време ще трябва да се измъква по трудния начин. Въпреки това се запита какво ли би било. Спомни си нощта край воденичния вир, снега по кожата си, тежестта на младежа отгоре й.
Изпи втората бира и се върна на подсиленото вино. Алкохолът уж трябваше да размеква мозъка, на тя изобщо не се чувстваше размекната. Или най-малкото не по начин, който да притъпи сетивата й. Е, определено й беше станало по-леко на душата. Вездесъщият възел в стомаха й се беше разхлабил, чувстваше се по-добре в собствената си кожа. Мислите й обаче бяха ясни както винаги. По-ясни дори. Имаше усещането, че някакви исполински неща се нареждат току под повърхността на съзнанието й, че мозъкът й сравнява, претегля и крои планове със скорост и елегантност, които обикновено не й бяха присъщи. Хапна от маринованите моркови, допи виното и си поръча още една халба бира.