Поднесоха им сирене и наденица, още вино, симиди и туршия, още вино. Говориха за неща, които упорито се отскубваха от вниманието на Гедер и не оставиха никаква следа в спомените му. По някое време си даде сметка, че дърдори адски сериозно за удавените като артистично изражение, или може би като естетическо намерение.
Събуди се в палатката си от навосъчен брезент. Беше му студено, болеше го всичко и нямаше спомен как се е озовал тук. Оскъдната немилостива светлина на зората нахлуваше неканена през тънкото платно. Вятър подсвиркваше навън. Гедер се зави презглава с одеялото, както се забраждат рибарските съпруги, с надеждата да поспи още малко. Ленивите пипалца на съня тъкмо полазваха ума му, когато пронизителният зов за сбор сложи окончателно край на почивката му. Гедер се надигна с мъка, облече чиста униформа и върза косата си на тила. Коремът му се бунтуваше шумно. Главата му се чудеше дали повече я боли, или повече й се гади. Ако повърнеше в палатката, никой нямаше да го види, но пък щеше да отвори работа на оръженосеца си, който да почисти повръщаното, преди войската да е поела в поход. Ако излезеше да повърне навън, със сигурност щяха да го видят. Зачуди се колко ли е изпил снощи. Прозвуча вторият сигнал за сбор. Вече нямаше време за повръщане. Гедер стисна зъби и тръгна към палатката на капитана.
Ротата се беше строила — Калиам, Алинтот и две дузини други рицари, мнозина смогнали да навлекат ризници и нагръдници. Зад всеки от рицарите в пет редици се редяха сержантите и пешаците. Гедер Палиако направи геройски опит да изправи снага, защото знаеше, че мъжете зад него свързват шансовете си за слава и оцеляване с неговата компетентност. Точно както неговите шансове за въпросните неща зависеха от капитана, от лорд Терниган над него и накрая от върховния маршал, който командваше цялата армия.
Сър Алан Клин излезе от палатката си. В хладната светлина на утрото беше образ и подобие на образцовия воин. Светлата му коса беше събрана назад. Униформата му беше толкова черна, че приличаше на изрязана от среднощна доба. Широките му плещи и издадената брадичка бяха като на оживяла статуя. Двама роби изнесоха стъпенка и я поставиха пред него. Капитанът се качи на импровизирания подиум.
— Мъже — каза високо. — Вчера лорд Терниган разпрати нови заповеди. Ванаи е сключил съюз с Макиа. Съгледвачите ни докладват, че шестстотин пехотинци са потеглили в подкрепа на Ванаи и в момента се придвижват натам.
Замълча, докато хората смелят новината, и Гедер свъси чело. Макиа не беше традиционен съюзник на Ванаи. Тъкмо напротив. Двата града се бяха хванали за гушите заради търговията с подправки и тютюн и споровете им датираха поне от поколение. Чел беше, че сградите във Ванаи са дървени, защото Макиа контролирала каменоломните, а дървеният материал се транспортирал по реката от север. Но сигурно имаше други фактори, за които Гедер не знаеше нищо.
— Тези подкрепления няма да спасят Ванаи — продължи Алан. — Най-вече защото докато пристигнат, ние ще сме поели контрола над града.
Гедер усети как челото му се свъсва още повече, усети и възел от лоши предчувствия в изтерзания си корем. Пътят по вода от Макиа до Ванаи беше пет-шест дни най-много, а самите те бяха на седмица път от границата. За да пристигнат във Ванаи преди подкрепленията, трябваше да…
— Днес започваме усилен марш — каза Алан. — Ще спим на седлата. Ще се храним в движение. А след четири дни ще нападнем изненадващо Ванаи и ще покажем на ванайците каква сила притежава Разсечения трон! За краля!
— За краля! — извика Гедер в хор с останалите и вдигна уставно ръка, макар че основно беше зает с усилието да не се разреве.
Знаели го бяха. Още снощи го бяха знаели. А той вече предусещаше растящата болка в бедрата и гърба си. Пулсирането в главата му се удвои. Джори Калиам срещна погледа му за миг и отклони очи.
Това им беше шегата, това. Номерът с клозета беше само началото. Първо го бяха накиснали в лайната, после бе дошъл редът на извиненията. Залъжете го с топла вана. Напълнете тумбака му с вино. Накарайте го да танцува. Споменът как рецитира мръсните римички на баща си и танцува джига във ваната го прободе като нож в гърба. И всичко това за да обявят началото на усилен поход, докато дебелият идиот Палиако се опитва да не повърне пред строя. Бяха му отнели последния нормален сън и сега четири дни щяха да се забавляват със страданията му.