Някакъв човек излезе от сенките при входа. Макар че не беше на кон, очевидно се ползваше с почитта на всички присъстващи. Първокръвен, на възраст. Слепоочията му бяха посребрели, лицето — интелигентно и с остри черти. Стойката му беше като на човек, който се чувства по-висок от другите, нищо че те бяха на коне. От по-близо семейната прилика беше очевидна. Бащата на Джори. Очите им бяха с еднаква форма, имаше нещо общо в челюстта и брадичката. Гедер сведе поглед към Досън Калиам.
— Сър Палиако — каза Калиам-баща.
Гедер кимна.
— За мен е чест да ви посрещна в Неумиращия град — каза Досън Калиам. А после излая на висок глас: — За поо-чест!
Конниците вдигнаха мечове в поздрав. Гедер ги зяпна, присвил очи. Вярно, че не беше виждал благородник да се изправя пред кралското правосъдие, но не му се вярваше това да е част от обичайната процедура. Сякаш от нищото, гласове се надигнаха в дълъг радостен вик. И още по-странно, от ясното синьо небе започнаха да се сипят снежинки.
Не. Не снежинки. Цветчета. Гедер погледна нагоре и видя стотици да гледат надолу към него от крепостната стена. Вдигна колебливо ръка и тълпата над него нададе рев.
— Коу ще се погрижи за коня ви — каза Досън. — Чака ви носилка.
Гедер не разбра веднага за какво му говори Калиам, а после се смъкна на земята и последва бащата на Джори към светлеещия процеп в скалната стена. Изобщо не му хрумна да попита кой е този Коу.
Носилката беше луксозна, с герба и цветовете на Калиам, но със завески в сивото и синьото на Палиако. На нея бяха монтирани два големи стола с кадифена тапицерия, с лице един към друг. Осем тралгуна клечаха край дебелите пръти. Досън седна на стола, който гледаше назад. Гедер махна кичур мазна коса от челото си. Краката му трепереха от ездата. През бойниците по цялата крепостна стена надничаха хора с блеснали очи.
— Не разбирам — каза Гедер.
— С неколцина мои приятели финансирахме тържествата по посрещането ви. Традиция е да посрещаме подобаващо всеки пълководец, който се завръща в столицата след голяма победа.
Гедер бавно се огледа. Нещо тежко беше пуснало корени в корема му, а високата скала, надвиснала над него, внезапно се люшна като фиданка на силен вятър. Устата му пресъхна.
— Победа? — повтори той.
— Пожертването на Ванаи — каза Досън. — Смело и безапелационно. Най-смелото решение от цяло поколение насам и затова едва ли е чудно, че хората са излезли да посрещнат човека, проявил такава завидна безкомпромисност.
Гедер видя как една жена изпълзява върху стената на мъртвия град и как зад тъмния й силует танцуват пламъци. В спомените му жената падаше. Ревът на огъня бучеше в ушите му. Това е било победа? Широки тралгунски ръце го прихванаха за раменете и го заведоха до очакващия го стол. Гедер зяпна тъпо Досън, когато носилката се люшна, надигна се и потегли.
Южната порта водеше към площад. Гедер беше идвал тук и знаеше как изглежда хаосът от просяци, амбуланти, стражари, волове, каруци и кучета. Сега обаче беше като да влезеш в Камнипол такъв, какъвто си го представя момче, което само е чувало разкази за величието на града. Най-малко триста души стояха зад линията на почетната стража и вееха знаменца с цветовете на дома Палиако. Вдясно имаше платформа, на която се бяха качили мъже с везани плащове и лъскави туники. Ето го барона на Воденблат. До него стоеше млад мъж с цветовете на дом Скестинин. Не главата на семейството, а някой от синовете му, най-големият навярно. И още половин дузина, които зашеметеният мозък на Гедер разпозна едва отчасти, преди носилката да отмине. А после, в края, с високо вдигната глава и стичащи се по бузите сълзи, стоеше баща му, изпълнен с неприкрита гордост.
Тълпата го последва, викаше и хвърляше във въздуха цветя и увити в шарена хартия бонбонки. Бяха толкова шумни, че възпрепятстваха всеки опит за разговор, така че Гедер нямаше друг избор, освен да зяпа лорд Калиам в изумление.
На едно голямо кръстовище, където се срещаха половин дузина улици, носилката се поколеба. Толкова близо до Кралски шпил къщите бяха на по три и четири етажа и на всички прозорци се тълпяха хора, нетърпеливи да го видят как минава през града. Някакво момиче, провиснало от висок прозорец вляво, хвърли шепа цветни панделки, които се разтанцуваха във въздуха. Гедер махна на девойката и го заля нещо шеметно, нещо сладко.