„Именно откритието на тези оръжия в Синирските планини позволило на Холскар и Саракал с общи усилия да ограничат вмешателството на Боржа и след време да си възвърнат земите, отстъпени по силата на договорите отпреди пет поколения. Въпреки това нито избираемите крале на Холскар, нито традиционните властимащи семейства на Саракал направили сериозен опит да проучат находките. Този невъобразим пропуск обикновено се обяснява със суеверен страх, породен от нещо в долината. Неназованият писар от Атианското абатство изказва предположението, че може би става въпрос за гнездо на хиберниращи дракони, заложено там от Дракис Гръмовран или от Праведния слуга на дракона Морад, ала по-вероятно е чумната епидемия, последвала боржианската експанзия, да е осуетила по-нататъшните проучвания, истина е също, че тежкият планински терен ограничава експедициите до летния сезон и дори тогава — само пеша, защото релефът е непроходим за товарни или ездитни животни. Това само по себе си дава повод за едно по-задълбочено и систематично проучване на обувките, използвани от древните холскарийци, проучване, на което ще посветя следваща глава от това съчинение.“
Синирските планини. „Синир“. Думата му изглеждаше много позната, но не се сещаше къде я е виждал. Беше скоро във всеки случай. И във връзка с Праведния слуга. В това Гедер беше сигурен.
Легендата, с чието проучване се беше захванал от скука, постепенно беше придобила особено значение за него. В тъмните часове на утрото, след като сънищата го събудеха без време, той сядаше с книгите си, отбелязваше всяка податка и обмисляше по-трудните места в превода, докато гласът на огъня заглъхнеше в главата му и сънят го навестеше отново.
Бе придобил съвсем бегла представа за естеството на оръжието, освен че е било използвано в последната война на драконите и е било свързано с магия, която отделяла истината от лъжата. Открил беше два коментара за развала или инфекция на кръвта, но не му беше ясно за какво точно иде реч. Може би се отнасяше до ритуалите и заклинанията, които Морад е създал, за да вдъхне живот на Праведния слуга, или описание на функцията му, или просто измислица на онези от противниците на Морад, които са надживели съперника си.
Поне географски всички източници свързваха оръжието с един и същи район, а именно източните планини и пустошта между Холскар, Боржа, Кешет и Пют. Вярно, че така посоченият район беше обширен и непроходим в по-голямата си част. Но Гедер смяташе, че ако вземе предвид датировката на податките и провери къде са минавали националните и племенните граници в съответния исторически период, ще е в състояние да стесни значително периметъра. Една от книгите например поставяше Праведния слуга източно от Кешет, назовавайки Кешет с едно от древните му имена. Друга го поставяше източно от Боржа, използвайки име от малко по-скорошен период. Като сравнеше промяната в границата между Кешет и Боржа през промеждутъка от няколко столетия, Гедер би могъл да стесни вероятния район до не повече от четири дни езда в посока север-юг. И ако в така стеснения отрязък се намираше планинска верига на име Индише, значи би могъл да сложи пръст на картата и да посочи точното място.
За пръв път в живота си Гедер обмисляше структурата на свое собствено теоретично есе на тази тема. Главата върху обувките на древните холскарийци едва ли щеше да му е от полза, но за всеки случай щеше да я прегледа. Въздъхна издълбоко, опря се на лакти и започна да чете. Текстът не беше от най-добрите в стилистично отношение, но въпреки това темата го увлече. Промяната във височината на палците като белег за расовата принадлежност на кралския двор беше доста интересна, още повече че историческите архиви за период от шест и повече столетия бяха систематично унищожени при управлението на Тирискии-адан. Хипотезата, че през определен период Холскар е бил управляван от лампооките дартини, а не от хааврикините, беше много смела, помисли си Гедер с вдигнати вежди. Толкова се беше задълбочил в текста, че дори не чу виковете, преди оръженосецът му да влети в палатката.
— Милорд — каза старият дартин. — В града. Нещо е станало.
Гедер вдигна очи и разсеяно се зачуди как ли би изглеждал оръженосецът му в кралските кожи и златото на Холскар. А после крясъците и звънтежът на оръжие стигнаха до съзнанието му и страх вледени кръвта му като мразовит зимен ден. Скочи от писалището и изхвърча от палатката. Въображението му рисуваше дим над стените на Камнипол, огньовете на Ванаи ревяха името му. Давед Брут, синът на Фалон, тичаше през равнината. Туниката му беше почервеняла от кръв.