— Някой да му помогне! — извика Гедер, гласът му бе писклив. — Ранен е! Някой да му помогне!
Ала към раненото момче вече се стичаха хора. Гедер се оглеждаше трескаво за битката. Дим нямаше. Нито огън. Но някакви хора крещяха, при това наблизо. Шестима войници вече бяха стигнали до Давед, сключиха ръце в импровизирана носилка под него и го понесоха към лагера. Гедер хукна да ги пресрещне. Когато го видя, раненият младеж протегна ръка към него.
— Лорд Палиако!
— Тук съм — каза Гедер. Мъжете, които носеха Давед, спряха.
— Гладиаторите. Превземат портата.
— Какво?
— Гладиаторите от стадиона. При портата са. Опитват се да я затворят.
„Това е бунт — помисли си Гедер. — Бунт по улиците на Камнипол.“
А миг по-късно: „Не. Това е преврат.“
— Отнесете го при хитреца — нареди Гедер на мъжете, които носеха момчето. — А после хващайте мечовете. В строй! Всички в строй!
Първо в изумление, а после със страх, лагерът се строи. Оръженосецът на Гедер дотича с меча и бронята му. Гедер взе оръжието, после го върна и взе бронята.
— Няма време за това — каза Фалон Брут, появил се до него. Лицето му беше като градоносен облак. — Затворят ли портите, от нас полза — никаква. Зарежете бронята и побързайте.
Гедер преглътна. Коленете му буквално се подгъваха. Чу се как крещи заповеди за нападение, сякаш някой друг говореше с неговия глас, а после, с меч в ръка, хукна заедно с Брут и още десетина ветерани от Ванаи през поляните към източната порта. Черното кожено наметало плющеше на гърба му като криле на прилеп. Мечът тежеше тромав в ръката му, а когато стигнаха до портата, Гедер беше останал без дъх. Дробовете му горяха мъчително. А под исполинската източна арка на крепостната стена портите вече се затваряха.
— Към мен! — изрева Гедер и се тласна мислено напред. — Ванаи към мен!
Той и хората му нахлуха през стесняващия се процеп като шепа сушен грах, хвърлен по открехнат прозорец, първо най-бързите, след това още неколцина по двойки и тройки, а накрая всички в обща група. Площадът, който Гедер беше прекосил преди няма и два часа, беше променен до неузнаваемост. Вместо каруци и карети сега по него имаше трупове. Зад преобърнатата сергия с медени камъчета и захаросана лавандула стояха стрелци ясуру, люспите им блестяха златни под слънцето. Пуснаха залп стрели и мъжът вляво от Гедер падна с крясък.
— Атака! — кресна Гедер. — Спрете ги! Атака!
Хората му нападнаха, свели глави и надигнали глас. Лъкометците отстъпиха, ала група йему с доспехи от дебела кожа и стоманена оплетка се люшна към тях с тежки двуръчни мечове. Бивните им бяха боядисани в кървавочервено и така приличаха на чудовища от нечий кошмар. Един вдигна широката си глава и нададе вой. Във воя му имаше думи. Гедер се обърна към отстъпващите стрелци, после към напредващите мечоносци, после пак към стрелците.
Широко острие, дълго повече от метър, се стрелна към него и той отскочи назад. Йемуто беше поне с три глави по-висок от първокръвен мъж и широк като каруца в плещите. Гедер вдигна меча си с две ръце и йемуто се ухили, описа широка дъга с оръжието си и принуди Гедер да отстъпи. Вляво друго от дългите остриета откри пролука в бронята на един от ванайските ветерани и гореща кръв опръска гърдите и лицето на Гедер. Някъде зад него изпищя човек.
Противникът на Гедер вдигна меча си да го съсече като с брадва. Гедер вдигна своя с пълното съзнание, че не би могъл да отклони връхлитащия удар. Някой изтича край него, блъсна се в йемуто и наруши равновесието му.
— Сега, Гедер! — извика Джори. — Промуши го!
Гедер изприпка напред и замахна с меча си. Ударът не беше силен, но сряза кожените доспехи на гиганта. Йемуто изкрещя. Джори отскочи. Гедер замахна отново. Целеше се в корема на чудовището, където доспехите бяха по-тънки, за да не възпрепятстват движението, ала ударът му се отплесна ниско, към бедрото на гиганта. Йемуто протегна дългата си дебела ръка и блъсна Гедер назад, но мечът на Джори Калиам се спусна и отвори кървава рана в китката му. Чудовището нададе вой, изпусна меча и притисна раната да спре бликащата кръв. Гедер се хвърли напред и удари веднъж, два пъти, четири пъти с меча си по коляното на йемуто, все едно се опитваше да отсече фиданка.