— Постъпи както сметнеш за редно, Клара — каза той. — Имам ти доверие.
— Лорд Калиам?
Винсен Коу поздрави по ловджийски. Досън събра мислите си колкото да кимне в отговор.
— Дошъл е лорд Даскелин, сър — каза Коу. — Чака в западната дневна.
Досън се изправи. Кучето изскимтя жално. Ала Досън с нищо не можеше да му помогне, нямаше излишна утеха, която да му предложи.
Канл Даскелин стоеше до прозореца в западната гостна, стиснал ръце зад гърба си като военачалник, който наблюдава бойното поле отвисоко. Димът от лулата му беше неприятно сладникав.
— Канл — поздрави го Досън. — Ако ще искаш нещо от мен, побързай. Нямам време за игра на карти.
— Дойдох да ти изкажа съпричастието и поздравленията си.
— Поздравления? За какво?
— Ние спечелихме — каза Даскелин, обърна гръб на прозореца и тръгна през стаята. — Ти изигра ръката си гениално. Подведе Исандриан да рискува неоправдано, после смаза заговора му. Сега той е в немилост. Той и най-близкият му съюзник са заточени в провинцията. Губят земи и титли. Тепърва ще разберем на кого ще повери сина си кралят, но със сигурност няма да е на един от тях. Можем да забравим за възраждането на селския съвет, поне в рамките на нашето поколение. Жалко, че ти трябваше да платиш цената, но се кълна, че името ти ще се слави като на герой, докато те няма.
— Каква е ползата да печелиш битки, ако губиш войната? — каза Досън. — Ти наистина ли дойде тук да празнуваш, Даскелин? Или това е твоят начин да злорадстваш?
— Да злорадствам ли?
— Одерд Фаскелан беше страхливец, но във вените му течеше благородническа кръв. Вчера Одерд умря. В Камнипол, от ръката на чужденец. Това не се е случвало от векове. И как отвърна Симеон? Увеличи им данъците. Прати ги в половингодишно изгнание. Отне им дребни титли и по някое парче земя.
Даскелин се облегна на стената и скръсти ръце. Сив дим се стелеше пред устата и ноздрите му.
— А ти какво би искал да направи?
— Да ги убие всичките лично. Да ги окове, да вземе меч и да ги обезглави със собствената си ръка — каза Досън.
— Май Палиако вече ти липсва — подхвърли сухо Даскелин. Досън не му обърна внимание.
— Въоръжени отряди по улиците? Това е държавна измяна и да отвърнеш с каквото и да било друго освен със смъртно наказание, е само на крачка от откритата капитулация. Играеше го гневен, но само показа колко много го е страх. Не знам как не си го видял. Надува се, беснее и обявява край. Все едно гледаш как овчарче се опитва да прогони вълци с викове.
— Да го е страх? От кого?
— От силата зад Исандриан. Страх го е от Астерилхолд — каза Досън, а после го посочи обвинително с пръст. — И от Северобреж.
Подобие на усмивка изкриви лицето на Даскелин и той извади лулата от устата си.
— Аз не представлявам Северобреж, стари приятелю — каза той. — А ако крал Симеон е решил да прояви милост, съобразявайки се с реакциите на другите дворове и кралства, значи е постъпил мъдро.
— Не. С така наречената си „милост“ Симеон негласно разрешава на всеки земевладелец в кралството да разслои максимално лоялността си — каза Досън. — И ако лоялността ни към някоя дукеса в Астерилхолд или към банка в Северобреж ни дава по-крепко чувство за сигурност, отколкото нераздвоената ни лоялност към Антеа, значи крал Симеон скоро ще остане без свой двор. В желанието си да отклони Антеа от драконовия път той я тласка право натам.
Даскелин коленичи до камината и чукна лулата си в осаждените тухли. От чашката й се посипа пепел.
— Явно сме на различно мнение по този въпрос — каза той, — но не е речено, че съюзниците трябва да са съгласни за всичко. Ти, разбира се, си прав, че опасността за кралството не е преминала напълно само защото кликата на Исандриан е окуцяла. Може и да не ми вярваш, но дойдох да те уверя, че ще продължа да полагам усилия тук, докато ти си в изгнание.
— Като ни продадеш на Медеанската банка?
— Като се погрижа крал Симеон да получи подкрепата и лоялността, от които се нуждае.
— Говориш като дипломат — каза Досън.
Даскелин настръхна, после се овладя под погледа на Досън. Затъкна лулата в колана си и стана. Миризмата на застоял дим разваляше въздуха в стаята.
— Денят е тежък за теб — рече Канл, — затова ще приема думите ти като емоционален изблик, а не като обмислено становище. Мисли каквото искаш, но не дойдох тук да злорадствам.