Временното сдружение между корабостроителите и търговските къщи настояваше ескортът да покрива само териториалните води на Порте Олива. Основният им аргумент гласеше, че ако защитят сравнително малък периметър, в рамките на няколко дни плаване, търговските кораби сами ще потърсят сигурността на местното пристанище. Освен това инвестицията щяла да е по-малка, следователно и пристанищните такси — по-ниски. От настоятелните възражения на синая и тралгунката Ситрин бързо стигна до заключението, че въпросните търговски къщи се занимават най-вече със застрахователно дело. Ограниченият ескорт оставяше без защита по-голямата част от презокеанските търговски маршрути, рискът корабите да попаднат на пирати оставаше висок, следователно и застрахователните такси нямаше да паднат драстично.
Синаят, от друга страна, беше настроен агресивно, което не беше изненада, защото основният му коз в наддаването беше военна сила от наемници под негово командване. Ако успееше да убеди останалите, че единствено голяма военна сила — и по-точно наемническа пехота — може да сложи край на пиратството, тогава именно той би бил в най-силна позиция да осигури необходимия за това ресурс. Естествено, никой от другите не беше съгласен.
Аргументът на тралгунката почиваше основно върху спогодба между Биранкор и Херез, с която Ситрин не беше запозната. Трябваше да намери копие от спогодбата и да проучи какво общо има тя с настоящия спор, но дори фактът, че е научила неща, които не е знаела допреди броени минути, й се струваше истинска победа.
Колкото повече се проточваше спорът, толкова по-непресторени ставаха усмивките й. Мозъкът й се завърташе в пирует с всеки довод, използван от враговете й, правеше връзки и предлагаше заключения, които тя да разчепка основно веднага щом срещата приключи. Губернаторът умело потушаваше споровете, преди да са ескалирали в юмручен бой, но не толкова, че да ги прекрати. Именно затова ги беше събрал тук — да спорят. Той така работеше — още една важна подробност, която Ситрин трябваше да има предвид за бъдеща употреба.
След третата чаша вино Ситрин се почувства достатъчно уверена да постави на масата своя аргумент.
— Простете — каза тя, — но ми се струва, че всички сме се вторачили в пиратството, сякаш то е единственият ни проблем. Уви, има и други беди, които могат да сполетят един търговски кораб. Ако не греша, преди пет години буря е потопила цели три кораба, нали така?
— Не — сопна й се тралгунката.
— Те потънаха във водите на Северобреж — каза картадамът. — Изобщо не стигнаха до остров Нарин.
— Дори така да е, инвестицията в тях е била изгубена безвъзвратно, без значение къде са потънали — каза Ситрин. — Какъв точно въпрос разискваме в момента? Как да защитим търговията? Или как да направим така, че пиратите да са по-малък риск от бурите? Ако питате мен, един ескортиращ кораб следва да бъде полезен във всяка ситуация.
— Не може ескортът да следва търговските съдове по целия път и да се притича на помощ при всеки проблем — каза синаят.
— Първоначалната цена ще е висока — каза Ситрин, сякаш той беше повдигнал именно това възражение. — Ще изисква от Порте Олива дългосрочен ангажимент, но той ще се изплати с голяма възвръщаемост. Също така ще трябва да се договори сътрудничество с пристанищата на север.
Каза го все едно просто разсъждаваше на глас. Разговор между приятели, нищо повече. Ала всички те знаеха какво е казала току-що.
Казала бе, че Медеанската банка има готовност да придружава и защитава търговските кораби от Порте Олива до всяка крайна точка и по обратния път. Че самата тя разполага с достатъчно пари, които да налее щедро в проекта, без да очаква възвръщаемост през първите няколко години. И че компанията майка в Карс има стабилни контакти със страните на север. Ако целта беше да разшири мащаба на разговора, значи беше успяла. Другите можеха да си сравняват бройката на войниците, да смъкват цената на дребните си проектчета, да се позовават на отколешни спогодби и договори, които и занапред щяха да си останат само на хартия. А Ситрин можеше да каже — аз съм най-голямото куче в тази яма и мога да направя онова, което вие не можете.
Чувството й хареса.
Дворчето потъна в тишина за миг, после картадамът вдиша шумно и ядосано, а полуясурото със зелените очи каза: