А после застина като истукан — и миг по-късно избухнаха аплодисментите. Маркъс се провря през тълпата, докато Кари и Смит излизаха на сцената, Смит — с комична броня от зебло и тенекия, Кари — с тясна черна рокля, очевидно шита за Опал. Маркъс изгледа дългото последно действие, в което старата вражда между благородните фамилии достигна апогея си, като най-напред измряха виновните, след тях и невинните, вражда, заради която майки убиваха дъщерите си, бащи умираха от отрова, предназначена за синовете им, и светът като цяло потъваше в хаос, и така докато майстор Кит не остана сам на сцената, разплакан и заобиколен от труповете на останалите герои. Чак когато актьорите се надигнаха ухилени да приемат аплодисментите и да съберат монетите, с които ги обсипваше публиката, Маркъс успя горе-долу да подреди мислите си.
Докато мъжете и жените от трупата прибираха декорите и вдигаха сцената, Маркъс заобиколи фургона. Майстор Кит се беше преоблякъл, стоеше облегнат на дигата и бършеше грима от лицето си с мека кърпа. Видя Маркъс и се усмихна.
— Капитане! Добре си дошъл! Хареса ли ти представлението?
— Убедително беше — отвърна Маркъс.
— Радвам се да го чуя. Хорнет! Внимавай с това въже. Не, другото, на което си стъпил бе, човек!
Хорнет отскочи встрани и майстор Кит поклати глава.
— Чудя се кога ли ще си счупи крака, докато се измъква сутрин от спалния си чувал — каза Кит. — Много е кьопав горкият.
— Кари става все по-добра.
— Да, вече се чувства по-спокойна на сцената. Няма да се учудя, ако до края на сезона успее да научи всички роли на Опал. Надявам се обаче да открия момиче, което да поеме нейните роли. Бих могъл да облека Смит в дантели и да го обуча във фалцет, но се боя, че това би придало твърде лековат тон на трагичните сцени.
— Откри ли вече някоя подходяща?
— Може да се каже — отвърна Кит. — Говорих с две момичета, които изглеждат обещаващи. Едната е по-талантлива, но лъже. Опитът ми показва, че да си добър спътник в преходите от един град до следващия е по-важно за трупата, отколкото да си добър актьор на сцената. Мисля, че бих могъл да обуча кажи-речи всеки на театралното изкуство. Значително по-трудно би било да променя нечии вредни навици.
Маркъс седна с гръб към стената на морската дига. Слънцето се беше скрило зад покривите, но облаците още грееха в златни и оранжеви краски. Кит избърса за последно очите си и прибра кърпата.
— Малко по-нататък има един хан — каза майстор Кит. — Отседнали сме там. Ханджията не ни таксува за нощувките, стига да играем по една комедия всяка вечер за клиентелата му. Ако искаш, ела с нас.
— Ще си помисля.
Майстор Кит скръсти ръце. Безпокойство затъмни очите му.
— Капитане? Всичко е наред с банката, надявам се? От онова, което чувам, нашето момиче, изглежда, се справя доста добре.
— Хората постоянно й носят пари — каза Маркъс.
— Точно на това се надявахме, нали така?
— Така.
— Но?
Маркъс примижа, загледан в градската баня. Двама картадами си крещяха ожесточено, сочеха банята и се надвикваха. Кльощаво тралгунско момиче мина покрай тях, като ги зяпаше любопитно.
— Трябва ми услуга — каза Маркъс.
— Какво си намислил?
— Ще ми се пак да ми обясниш онова, дето Ситрин имала право на свои си грешки. И че аз е трябвало да заглаждам всеки остър ръб, в който има опасност да се удари.
— Аа — проточи майстор Кит.
— Играе с много високи залози — каза Маркъс, — и срещу хора, които имат десетилетия жизнен и професионален опит зад гърба. И…
— И?
Маркъс прокара пръсти през косата си.
— Оплела се е като пиле в кълчища. Заложила е твърде много от себе си, без дори да си дава сметка. Когато всичко се срине под краката й… искам да го спре сега, овреме. Преди да е пострадала.
— С други думи, искаш да я предпазиш.
— Не искам — каза Маркъс. А миг по-късно: — Искам. А не ме бива да предпазвам жени. Затова искам от теб да ми кажеш, че не бива да се опитвам.
— Защо не се обърна с тази молба към Ярдем? Той, вярвам, те познава по-добре от мен.
— Знам какво ще каже Ярдем. Дори знам с какъв тон ще го каже. Така че няма смисъл да го питам.