— Ще ми покажете ли? — попита Гедер. — Може ли някой от вас да ме заведе? Ще ви платя с медни монети.
Не че медните монети щяха да съблазнят местните. За тях монетите бяха точно толкова ценни, колкото, да речем, шепа добре огладени цветни камъчета. Черното му кожено наметало би им се сторило много по-привлекателна разменна стока, но Гедер не искаше да се разделя с него, а и никой от хората, които беше срещнал от границата на Кешет насам — пътуваше през пущинак, неотбелязан на никоя от познатите му географски карти, — не беше проявил дори минимален интерес към предложението му да размени пари или друго срещу информация. Питаше по навик. Беше питал преди, така че защо да не попита и сега? Изобщо не се надяваше на успех.
— Защо искаш да идеш там? — попита младежът.
— Търся нещо — каза Гедер. — Старо място. Много старо. Свързано с драконите.
Младежът облиза отново устни, поколеба се, после кимна.
— Знам го това място — каза той. — Остани тук през нощта, а утре ще ти покажа къде е.
— Сериозно?
— Търсиш стария храм, нали? Където живеят светите мъже?
Гедер за пръв път чуваше за свещеници или за храм, свързани с обекта на неговото търсене. Сърцето му се разтупка. В няколко от есетата за падането на Драконовата империя се споменаваше за гнезда на спящи дракони, приспани за вечни времена и скрити по краищата на света. Може би тук ставаше въпрос за скрито гнездо на книги, свитъци, легенди и стародавни традиции. Ако успееше да убеди местните свещеници да му покажат книгите или да му продадат преписи… Замисли се какво би могъл да предложи в замяна.
— Принце?
— Какво? — каза Гедер. — А, да. Да, старият храм. Точно там бих искал да ида. Трябва ли да чакаме до утре? Можем да отидем сега.
— Утре — каза младежът. — Тази нощ ще останеш при нас.
Селцето се състоеше от двайсетина дървени колиби, скупчени около ясенова горичка. Стотината му обитатели живееха в кротка нищета. Във висините над селото ястреби крещяха призивно и кръжаха в спирали към слънцето. Гедер беше наредил на оръженосеца си да разпъне палатката на брега на езерото недалеч от колибите и слугите да се редуват на пост през нощта. Не че петима слуги щяха да го опазят, ако местните се окажеха злосторници, но не пречеше да вземе предохранителни мерки, повече с надежда да вдъхне страх на селяните, отколкото заради нещо друго.
По залез в лагера му дойде старица с купа сварени на каша корени и парченца месо. Той й благодари, даде й няколко от останалите му медни монети, а после изкопа плитка дупка и зарови храната, без да я е опитал. Земята излъчваше насъбрания дневен пек, откъм езерото леко подухваше хлад. Гедер лежеше на походното си легло, мислите му се щураха трескави и неспокойни. Дългите часове, докато чака съня, се бяха превърнали в най-неприятната част от деня му. Лошата храна, убийственото еднообразие на пейзажа и болезнената самота го тормозеха сами по себе си, ала в тихите часове, преди сънят да му донесе забрава, всички неща, от които бягаше, успяваха да го настигнат.
Чудеше се какво ли е станало в Камнипол. Организаторите на неуспешния опит за преврат сигурно вече бяха разкрити и екзекутирани. Това би бил най-добрият вариант. Или пък втора вълна наемници бе нападнала града и бяха изклали половината двор. Чудеше се дали Джори Калиам е получил от баща си същия съвет, който той беше получил от своя. И в коя ли част на света е Джори, ако е последвал съвета и е решил да се махне от гнездото на усойниците.
Представяше си как се прибира у дома и заварва едно съвсем различно кралство. Ами ако наемниците бяха пратени от Астерилхолд да положат началото на мащабно нашествие? Възможно ли беше, когато се прибере у дома, да открие, че вече няма Антеа, няма Разцепен трон, няма Сламенкърш? Баща му можеше вече да е загинал, вчера, преди седмица или две.
Или пък Клин и кохортата му са успели някак да си върнат кралското благоволение? Представи си как влиза през източната порта на Камнипол, а там го чакат стражи, за да го арестуват и да го хвърлят в затвора за посмешище на столичани. Видя се как стои на платформа и обхожда с поглед море от опърлени, обгорени лица — лица на ванайци, загинали по негова заповед, — преди да осъзнае, че сънят най-после го е надвил.
На сутринта сънищата избледняха, а слугите му донесоха две шепи сушени ябълки и тенекиена чаша вода за закуска. Половин дузина мъже се бяха събрали в началото на някаква пътека, до ниска каручка, натоварена с кошове сушен боб и три току-що заклани кози. Приношение за храма, очевидно. Най-старият плесна силно с ръце, другите награбиха дебели въжета и повлякоха каручката през прахоляка. Гедер ги последва на кон, единственият ездач в групата.