— А ако Астер умре преди да се е възкачил на трона?
— Тогава не ни остава друго, освен горещо да се молим кралският скиптър на негово величество още да върши работа, защото един нов наследник от мъжки пол ще е единствената ни надежда. Накарах генеалога си да прегледа архивите. Оказва се, че Симеон има братовчед в Астерилхолд, който може да предяви законни претенции към трона.
— Законни? — повтори Досън и се наведе напред.
— Боя се, че да. На всичкото отгоре въпросният братовчед е привърженик на селските съвети като принципна част от управлението. Стигне ли се дотам, ще загубим онази четвърт от поддръжниците си, които имат повече здрав разум, отколкото смелост. Другите ще се съберат около Ойер Веренин или евентуално около Умансин Тор, всеки от които може също да предяви претенции. Астерилхолд ще подкрепи своя човек с помощта на групичката около Исандриан и Маас, ще се стигне до гражданска война и ние ще я изгубим.
Даскелин плесна с ръце. Свещта над него изпращя. Слугинче извика в съседната зала, мъж се разсмя. Виното изведнъж се стори на Досън кисело и той остави чашата и попита:
— Възможно ли е точно това да е бил планът от самото начало? Маас да е използвал Исандриан, Клин и цялата шумотевица около селските съвети, за да докара нещата дотук? Дали през цялото време не сме се целели в грешната мишена?
— Не е изключено — отвърна Даскелин. — Или пък Маас е видял шанс да излезе напред и се е възползвал. Ще трябва да го питаме, макар че едва ли ще ни каже истината.
Досън плъзна пръст по ръба на чашата си и кристалът звънна нежно.
— Астер не трябва да умира.
— Всичко умира. Хора, градове, империи. Всичко — каза Даскелин. — Въпросът е кога.
Досън вечеря със семейството си в неофициалната трапезария. Печено свинско с ябълки и мед, прясно изпечен хляб с цели скилидки чесън в него. Ленена покривка на масата. Керамични съдове от Фар Сирамис и излъскани сребърни прибори. Със същия успех можеше да са му поднесли пепел върху ръждясала тенекия.
— Гедер Палиако се е върнал — каза Джори.
— Сериозно? — възкликна Клара. — Къде изобщо е бил? Едва ли е било на юг, там има твърде много хора, които загубиха близки и приятели във Ванаи. Не можеш да очакваш нечие гостоприемство, ако си причинил смъртта на любимата братовчедка или нещо такова. Така де, не е реалистично. В Холскар ли е бил?
— В Кешет — каза Джори с пълна уста. — Довел си е личен хитрец.
— Браво на него — каза Клара. Разклати звънчето да повика слугинята, която им сервираше, после смръщи вежди. — Не се налага да му организираме поредния банкет, нали?
— Не — отвърна Досън.
Знаеше какво правят, разбира се. Джори насочваше разговора към стари и незначителни теми. Клара ги подхващаше многословно и превръщаше всичко във въпрос, на който той да отговори. Това беше обичайната стратегия, с която го изваждаха от мълчанието му в трудни моменти. Но тази вечер мислите му тежаха твърде много.
Мислил бе дали да не убие Маас. Би било трудно, разбира се. Не можеше да го нападне директно. Първо, защото Маас със сигурност очакваше нещо такова и вероятно бе взел мерки. Второ, при провал симпатиите към Маас в двора щяха да нараснат неимоверно. Идеята да го предизвика на дуел и после уж по погрешка да го убие имаше своите добри страни. Двамата се бяха дуелирали достатъчно често, за да не изглеждат нещата нагласени, а грешки ставаха постоянно. Остриета потъваха по-надълбоко от предвиденото. С лекота загърби факта, че Фелдин е по-млад, по-силен и че изгуби последния им дуел само защото той успя да го надхитри. Идеята продължаваше да му допада.
— Истината е — каза Бариат, когато слугинята влезе, — че тази лодка потъва, а ние се опитваме да изгребем водата със сито.
— Какво имаш предвид? — попита Джори.
— Симеон е моят крал и аз бих жертвал живота си за него като всеки друг — каза Бариат, — но той все по-често губи контрол върху ситуацията. Татко успя да спре онази лудост с Едфортската харта, сега пък в Астерилхолд плетат козни. Дори да сложим край на това, ще възникне нова криза, после още една и така до безкрай.
— Не мисля, че това е подходяща тема по време на вечеря, скъпи — каза Клара и взе чаша разредено вино от слугинята.
— Нищо, нека си говори — каза Досън. — И без това всички си го мислим същото.