— Дошъл съм да ти искам услуга — каза той и думите му прозвучаха като признание.
— Заедно превзехме Ванаи. Заедно го опожарихме. Спасихме Камнипол — каза Гедер. — Не е нужно да ме молиш за услуга. Просто кажи какво да направя.
— Ако целта ти е да ме улесниш, смятай, че си успял. Така. Баща ми смята, че е разкрил заговор срещу принц Астер.
Гедер скръсти ръце на гърдите си.
— Кралят знае ли?
— Кралят предпочита да си затваря очите. И точно тук идваш ти. Има шанс да се сдобием с доказателства. Писма. Но ако аз ги занеса на крал Симеон, той може да ги сметне за фалшификат. Трябва да ги занесе някой друг. Някой, на когото кралят има доверие или, най-малкото, не подозира в скрити помисли.
— Разбира се — каза Гедер. — Несъмнено. Кой е предателят?
— Баронът на Ибинлес — каза Джори. — Фелдин Маас.
— Приятелчето на Алан Клин?
— И на Къртин Исандриан също, да. Жената на Маас е братовчедка на майка ми, което не е много като за начало, но само с това разполагаме. Тя… съпругата на Маас де. Не моята майка. Та тя, изглежда, знае повече, отколкото казва. И е изплашена до смърт. Майка ми я е събрала с още няколко жени на урок при някакъв майстор на бродерията. В момента са вкъщи и си бодат очите над гергефите. Идеята е мама да й спечели доверието и Фелиа да се разприказва.
— Но въпросната дама не е признавала нищо? Не е казвала в прав текст какво става?
— Да, не е. Все още сме в етапа на подозренията и страховете. Нямаме доказателство. Но…
Гедер вдигна ръка да го спре и каза:
— Искам да те запозная с един човек.
При последното си посещение в градската къща на Калиам Гедер беше заварил имението нагиздено за банкет в негова чест. Сега, без цветята и гирляндите, суровото великолепие на архитектурата превземаше погледа. Слугите, всичките в ливреи с цветовете на дома, вървяха изправени и с отсечената походка на лична стража. По прозорците нямаше и прашинка. Женските гласове откъм задната стая звучаха нежно и спокойно, нищо че отделните думи не се различаваха.
Басрахип седна на едно столче в ъгъла. Широките му рамене и щастливата му усмивка навяваха мисли за попораснало дете, което са довели на игрална площадка за бебета. Строгата кройка на едноцветното му расо ясно показваше, че няма нищо общо с кралския двор.
Джори седеше на едно писалище и току посягаше към мастилницата и перодръжката, без да е написал и една дума. Гедер крачеше зад тапициран с дамаска диван и съжаляваше, че не обича да пуши лула. Ситуацията си плачеше за тежестта на малко тютюнев дим.
Хорът от женски гласове стана по-отчетлив, чуха се стъпки на обувки с токчета, по-силни с приближаването и сетне затихващи с отдалечаването. Жените бяха подминали вратата на тяхната стая, без да влязат. Гедер понечи да тръгне към вратата, но Джори му даде знак да се върне.
— Мама изпраща гостенките си — каза тихо. — След малко ще дойде.
Гедер кимна и точно според предсказанието на Джори след малко стъпките се чуха отново, а гласовете бяха само два. Когато жените влязоха в стаята, Джори се изправи да ги посрещне. Басрахип последва примера му. На банкета в своя чест Гедер беше танцувал с баронесата на Остерлингов хребет, но оттогава бяха минали месеци, а и по онова време беше в плен на смут и силно вино, така че едва ли би я познал днес, ако я срещнеше на улицата. Джори приличаше на нея, особено в очите. Гедер видя изненада да сковава за миг изражението й и да отминава без следа. Жената зад нея, с нездрав тен, напрегнато лице и тъмни очи, трябва да беше Фелиа Маас.
— О, моля да ме извините — каза Клара Калиам. — Не исках да се натрапвам, скъпи.
— Изобщо не се натрапваш, майко. Надявахме се да дойдеш при нас. Помниш Гедер Палиако, нали?
— Как бих могла да забравя човека, който удържа източната порта? Не ви видях в двора това лято, сър, и разбрах, че сте пътували надалече. Нещо като експедиция? Позволете да ви представя братовчедка си Фелиа.
Тъмнооката жена влезе в стаята и протегна ръка на Гедер. Усмивката й говореше за облекчение, сякаш се е опасявала от нещо и сега вярва, че го е избегнала. Гедер се поклони и видя как лейди Калиам вдига вежди, забелязала свещеника в ъгъла.
— Дами — каза Джори, — това е Басрахип. Той е свещеник, когото Гедер е довел със себе си от Кешет.
— Така ли? — каза лейди Калиам. — Не знаех, че колекционирате жреци, лорд Палиако.