— Самият аз също бях изненадан — каза Гедер. — Но, моля ви, няма ли да седнете?
Точно според плана си, Гедер настани Фелиа Маас на дивана с гръб към Басрахип, а сам седна срещу нея. Джори се върна зад писалището, а майка му, за щастие, си избра място, където не пречеше на Гедер да вижда свещеника.
— Маас — каза Гедер, сякаш внезапно си е спомнил нещо. В действителност беше планирал репликата си грижливо. — Имах един Алберит Маас под свое командване във Ванаи. Дали не ви е роднина?
— Племенник — каза Фелиа. — Племенник на съпруга ми. Алберит често ви споменава след завръщането си.
— Значи вие сте баронесата на Ибинлес? — попита Гедер. — Сър Клин ми беше командир във Ванайската кампания. Той и съпругът ви са приятели, нали?
— О, да — каза с усмивка Фелиа. — Сър Клин е много близък и скъп приятел на Фелдин.
Зад нея Басрахип впери поглед в празното пространство с неподвижно лице, сякаш се ослушваше за нещо, което само той може да чуе. Поклати глава. „Не.“
— Но май са се скарали, нали? Сигурен съм, че чух нещо такова — подхвърли небрежно Гедер, макар че не беше чувал нищо от сорта. Лицето на жената застина, с изключение на очите й, които се местеха от Гедер към лейди Калиам и обратно. В ъгъла на устата й и в начина, по който държеше ръцете си, имаше страх. Гедер усети приятна топлинка да се разгаря в гърдите му. Получаваше се. Майката на Джори го наблюдаваше с интерес.
— Сигурно не сте разбрали правилно — каза Фелиа. — Алан и Фелдин са в чудесни отношения.
„Не.“
— Винаги съм харесвал сър Клин — каза Гедер заради едното удоволствие да излъже жена, която не би могла на свой ред да го излъже успешно. — Стана ми много неприятно, когато чух, че са обвинили него за бунта на наемниците. Надявам се, че вашият съпруг не е пострадал заради това.
— Да, така е, благодаря. Извадихме голям късмет.
„Да.“
— Сър Палиако — каза лейди Калиам, — на какво дължим удоволствието на компанията ви днес?
Гедер погледна Джори, после и лейди Калиам. Възнамерявал бе да зададе няколко безобидни въпроса, колкото да придобие представа за нещата. Смятал бе да действа бавно и предпазливо. Начинът, по който жената на Маас се затваряше, крехката й усмивка, ароматът на страх, който се излъчваше от нея като сладост от роза, го подтикваха да промени стратегията си. Не биваше да я плаши толкова, че да я прогони, но можеше да я стресне сериозно. Усмихна се на лейди Калиам.
— Ами, откровено казано, надявах се да ме представите на баронеса Ибинлес. Исках да й задам няколко въпроса. Не целия сезон прекарах в пътувания — обясни любезно той. — Размишлявах за бунта, опитах се да го анализирам. Да стигна до корените му. Да преценя последствията от него.
Лицето на Фелиа Маас пребледня съвсем. Тя дишаше бързо и плитко като уловено врабче, чието сърце ще се пръсне от страх.
— Не виждам какво толкова има да се анализира — каза тя с изтънял гласец.
Гедер откри, че му е по-лесно да се усмихва любезно, когато любезността му е фалшива. Някакви вятърни камбанки навън звънтяха както им падне, като идиот, комуто са дали детско барабанче. Джори и майка му не помръдваха. Гедер сплете пръсти на коляното си.
— Знам всичко, лейди Маас — каза той. — Принцът. Бунтът. Ванайската кампания. Жената.
— Каква жена? — прошепна Фелиа.
Гедер изобщо нямаше представа, но все някъде в тази каша трябва да беше замесена и жена. Това нямаше значение.
— Кажете нещо, каквото и да е — подкани я той. — Изберете си някоя подробност. Дори такава, която никой освен вас не би могъл да знае, и аз ще позная дали казвате истината.
— Фелдин няма нищо общо с това — каза Фелиа. Гедер дори не си направи труда да поглежда към Басрахип.
— Това не е вярно, лейди Маас. Знам, че се страхувате, но аз съм тук, за да помогна на вас и на семейството ви. Мога да го направя. Но трябва да знам дали мога да ви вярвам. Разбирате, нали? Кажете ми истината. Няма голямо значение, защото аз така или иначе знам всичко. Кажете ми как започна, да речем. Само това.
— Беше заради посланика на Астерилхолд — каза тя. — Той дойде при Фелдин преди година.
„Не.“
— Лъжете ме, баронесо — каза Гедер, много нежно. — Опитайте отново.
Фелиа Маас потръпна. Приличаше на фигурка от карамелизирана захар, толкова деликатна, че беше чудо как още не се е строшила под собствената си тежест. Отвори уста, затвори я, преглътна.