— Съгласи се да заведе лорд Палиако при писмата — каза Клара, — но само ако той се закълне, че Симеон няма да екзекутира Фелдин. И ако аз ида с нея.
— Категорично не — каза Досън.
— Тя ще се уплаши, съпруже, и ще бие отбой — изтъкна Клара. — Знаеш каква е. Ще взема Винсен с мен и всичко ще е наред. Четиримата…
— Петимата — каза Гедер. — С Басрахип.
— И аз ще дойда — вметна Джори.
— Ти не, скъпи — каза Клара. — Фелдин ме пуска в дома си само защото съм жена и ме мисли за чаровна глупачка. Винсен е слуга. Лорд Гедер и…
— Басрахип — каза услужливо свещеникът.
— Да. Фелиа е била у нас за открития урок по бродерия, после двете сме тръгнали за тях, защото е искала да ми покаже свой модел. По пътя сме срещнали лорд Палиако и неговия приятел и Фелиа ги е поканила, за да ни разкажат за лятното си пътешествие. Звучи съвсем невинно.
— Не виждам защо и аз да не участвам — настоя Джори. — Аз или Бариат.
— Защото сте синове на баща си, а аз съм само негова съпруга. Много има да учите за мястото на жените. Така, предлагам да го направим още сега, преди горката Фелиа да е била отбой.
Докато вървяха към каретата, Клара се почувства горда от братовчедка си. Поведението й беше безупречно. Даже успя да кимне учтиво на Досън, преди да потеглят.
Есенното слънце беше наближило хоризонта, пламъците му танцуваха сякаш на педя над покривите. Градът изглеждаше по-свеж от обикновено, тропотът на колелетата и човешките гласове звучаха по-отчетливо и натрапчиво, а каменните зидове на сградите сякаш излъчваха своя светлина. Подминаха млад тралгун, който теглеше каручка с грозде, и Клара си помисли, че поиска ли, би могла да преброи зърната до последното. Имаше чувството, че се е събудила два пъти, без да е заспивала в промеждутъка. Дали и войниците се чувстваха така сутринта преди битка? Сигурно.
Гедер Палиако се усмихваше на всичко. Клара още не можеше да се отърси от образа на бледото пухкаво момче, което беше тръгнало на война заедно със сина й. Ала пътуването му се беше отразило добре — беше поотслабнал, имаше хубав слънчев загар. И по-важното — очите му се бяха променили. Дори след като се бе върнал от Ванаи, града, за чиято смърт носеше еднолична отговорност, Гедер още носеше част от прежната си стеснителност. Сега от нея не беше останало нищо и ако питаха Клара, промяната не беше за добро. Запита се какво ли всъщност е правил Палиако по времето, когато твърдеше, че е пътувал из Кешет. Свещеникът я видя, че се е загледала в младежа, и се усмихна. Клара отклони поглед.
Частният площад вече не беше наполовина мъртъв. Колкото свещи и фенери горяха в прозорците на Фелдин Маас, толкова светеха и в тези на Къртин Исандриан. Каретата спря и един слуга притича със стъпенка. Фелиа слезе първа, Клара — след нея. После Гедер Палиако, единственият мъж с благородна кръв в компанията им. Винсен Коу и свещеникът се поколебаха за миг, после гигантът се усмихна и подкани с жест ловджията да слезе пръв.
Портиерът беше друг — първокръвен мъж, но с толкова огромни мускули, че можеше да е близнак на свещеника. Винсен и Гедер предадоха оръжията си. Свещеникът не беше въоръжен.
— Баронът рече да идете при него, като се приберете — каза портиерът. — Той е в задната стая.
Без „милейди“, без излишни официалности. Със същия тон можеше да се обърне към някой продавач на пазара. Клара се зачуди що за хора е започнал да назначава Маас в домакинството си и веднага си отговори сама на въпроса. Наемници. Хора, които умеят да въртят оръжие и си изкарват прехраната с това. От онези хора, които убиват срещу заплащане. А тя отиваше право във вражеския лагер. Поколеба се на прага. Фелиа я погледна разтревожено. Клара поклати глава и продължи напред. Не беше редно да очаква подкрепа и утеха от човек в положението на братовчедка си. Би било крайно невъзпитано.
Фелиа ги поведе мълчаливо към стаята, където беше приела Клара при последното й посещение. Прясно набрани цветя и аранжировки от есенни листа изпълваха с ухание широкия коридор. Светлината на свещите смекчаваше ъглите и стопляше цветовете на гоблените и тъканата пътека. Гедер се изкашля. Тихо и несмело.
Преди стълбището Фелиа свърна надясно и всички я последваха. Къс коридор. По-малко запалени свещи. Сенките се сгъстяваха заплашително. В края на коридорчето имаше тясно слугинско стълбище към горните етажи, както и затворена двойна врата.