— И само капитанът и неговият тралгун са ви били охрана на този етап?
— Не бих нарекла Ярдем „неговия тралгун“.
— Само те са ви били охрана, двамата?
— Да — каза Ситрин.
— Благодаря.
Разказа му за нападението, организирано от Опал, за страховете на Маркъс, ако напуснат града, и за другите му страхове — ако останат. Докато описваше как са подправили документите, внимаваше тонът й да е спокоен и делови. Магистър Иманиел винаги казваше, че ако изглеждаш виновен, оставяш у събеседника си впечатлението, че има причина да изпитваш вина. Когато призна, че е подала при губернатора на Порте Олива фалшиви документи, ревизорът не реагира, нито с думи, нито промени изражението си. След като веднъж преодоля най-трудната част — онази с основаването на фалшивия банков клон — и започна да очертава направените след това инвестиции, раздадените кредити, консигнациите и комисионните, Ситрин започна да се отпуска.
Говори с часове. Гласът й прегракна, гърбът й се схвана. Дори да страдаше от същото неудобство, Парин не го показа с нищо.
— Съветваше ли ви капитан Уестер за тези операции и в каква степен?
— В никаква — отговори Ситрин. — Не се опита, а и аз не съм му искала съвет.
— Защо?
— Той не е банкер. Отпуснах му бюджет, за да осигури охрана на златото, което държахме тук, и на сумите, значителни понякога, които пренасяхме в рамките на града, но това е всичко.
— Разбирам. Е, благодаря ви, мадам бел Саркор. Това е най-интересната история, която съм чувал в последно време. Предполагам, че всичките ви счетоводни книги и архиви са налице?
— Да — каза тя. — Част от деловите си срещи провеждах в едно кафене до Големия пазар, в стая, която държах под наем, но понастоящем всички документи са тук.
— Чудесно.
— Бих искала да направя едно предложение. Ако позволите.
Парин Кларк вдигна вежди. Ситрин си пое дълбоко дъх.
— Поради описаните по-горе обстоятелства — каза тя — в Порте Олива свързват банката с моето име. Клонът е създаден съвсем наскоро, затова смятам, че една промяна не би била в интерес на никого. Затова, след като приключите с ревизията си, може би ще обмислите идеята да ме задържите като лице на клона, като един вид връзка с местните хора.
Кларк взе писалката си и затвори тефтера, в който така и не беше написал нищо.
— Мисля, че не разбирате напълно ситуацията — каза той. — Това… нека го наречем злощастно стечение на обстоятелствата… постави в изключително неприятна ситуация както Медеанската банка, така и лично Коме Медеан. Отрази се неблагоприятно на преговори, които водим в Херез и Северобреж, и отклони наши ресурси, включително мен, от операции с висока значимост. От онова, което ми казахте, стигам до извода, че сте били подведена от наемнически капитан по причини, които тепърва трябва да се изяснят. Но аз съм много добър в работата си, много добър. Ако сте премълчали нещо, ще го открия. Ще отделя необходимото време да проуча всяка ваша сделка в детайли. Трима от хората ми вече обикалят града и разпитват за дейността ви. Ако сте пропуснали да впишете нещо в книгите си, ще открия и това. А затворът в Порте Олива съвсем не е най-страшното нещо, което може да се случи оттук нататък. Така, преди да започна, имам още един, последен въпрос. Ще ви попитам само веднъж. Ако ми кажете истината, ще се застъпя за вас, а моята дума, уверявам ви, се чува. Ако ме излъжете, ще направя живота ви непоносим. Разбирате ли?
Би трябвало да е уплашена до смърт. И точно това несъмнено целеше Кларк. Вместо това я завладя странно, необяснимо спокойствие. Той се отнасяше с нея пренебрежително. Подценяваше я. А това заличи и последните й скрупули. Този тип беше пълен задник, значи си заслужаваше наритването.
— Разбирам — каза тя. Усети колебанието му, сякаш бе доловил нещо в гласа й, нещо, което го е изненадало. Усмихна му се. — Какъв е въпросът?
— Какво не ми казвате? — попита той.
„Че ще те победя — помисли си Ситрин. — Че ще спечеля.“