— Не. Не се радваш. Но с времето и това ще стане, млади принце. С времето и това ще стане.
Антракт
Изменникът
Изменникът изпъшка и се обърна на другата страна върху тънкия сламеник. Първата крехка светлина на зората очертаваше вратата на обора. В кръвта му паячетата трепнаха и се разтанцуваха, превъзбудени и днес както през последните седмици. През двайсетте години, откакто обикаляше света, заразата в кръвта му никога не го беше мъчила толкова. Другите още спяха около него, дълбокото им равномерно дишане го успокояваше като топло вълнено одеяло. В обора беше топло, или поне по-топло, отколкото във фургона. Тук можеше да отпие от кофата, без да чупи ледена корица по повърхността на водата. Надигна се и гърбът го заболя. Може да беше заради идващата зима, или заради годините, които тежаха на раменете му, или заради неспокойните гадинки, които живееха в кожата му.
Един от конете изпръхтя и удари с копито в земята. Тих стон долетя откъм сенките. Изменникът застина, напрегнал слух.
— Ще те пазя — прошепна познат глас. — Кълна се, че ще те пазя.
Изменникът затвори очи. Все същото. По целия свят, а навярно и открай време, през всички ери и епохи на човечеството, някои неща просто не се променяха. Когато заговори, думите му изкънтяха в обора.
— Сандр! Ако това момиче забременее, ще ме налегне неустоимото изкушение да ти стегна пишката с тел, а това едва ли ще те направи по-добър в занаята.
Стенещият допреди малко глас изписка уплашено, а Сандр изскочи на сипкавата светлина, дърпаше туниката си надолу да се прикрие.
— Сам съм, майстор Кит, никой няма — излъга момчето. — Не знам за какво говориш.
— Ти кой занаят по-точно имаш предвид? — попита сънено Смит. — Щото ако говориш за актьорския, връзването на пишката може да се окаже добро упражнение за повишаване на концентрацията.
— А и ще е по-убедителен в ролята на гърбушкото — добави през прозявка Кари.
— Никой няма бе, сам съм — повтори Сандр. — Привиждат ви се някакви неща.
Изстъргването на дъска в дъното на обора оповести бягството на неизвестното момиче. Изменникът се надигна още малко. Хорнет запали фенер и топлата светлина прогони мрака. С пъшкане и оплаквания трупата се събуди за новия ден. Както винаги. Чарлит Скорна, новата актриса, мяташе отровни погледи на Сандр. Още една дрязга, която изменникът да заглади. Запита се, и не за пръв път, как обикновен човек, без паяци, би могъл да опази театрална трупа и една седмица, без актьорите да се избият взаимно. Да се чудиш.
— Ставайте — каза той. — Сигурен съм, че има работа, която ще ни изкара повече пари, отколкото ако се излежаваме тук в тъмното. Ставайте, прекрасни мои откачалки, и нека още веднъж превземем с щурм сърцето и мечтите на Порте Олива.
— Да, мамче — каза Кари, обърна се на другата страна и заспа.
Когато за пръв път срещна Маркъс Уестер, изменникът му беше дал тайно име — Мъжът без надежди. През изминалата след това година отчаянието на капитана беше понамаляло сякаш, но от време на време Уестер пак пускаше някоя от шегичките си: „Решил съм напук да не умра“ или: „На кого му е притрябвала любов, щом има дрехи за пране“, и хората се смееха. Единствен изменникът знаеше, че Уестер не хвърля думите си на вятъра.
Именно това правеше наемническия капитан толкова интересен.
Кръчмата близо до банката имаше съществено предимство в студените месеци — в камината огънят гореше постоянно, а храната беше топла и вкусна. Един-два пъти в седмицата Кари и Чарлит Скорна заставаха в центъра на голямото помещение, пееха парчета от популярни комични мюзикъли и изкарваха колкото да осигурят прехраната на трупата за три дни.
— Винаги е най-добре да запазиш в тайна политическите си убийства — каза Уестер. — И точно с това сбърках аз. Е, не само с това и не за пръв път, разбира се.
— Една от многото грешки, сър — каза Ярдем Хейн.
— Дали стореното ще предотврати насилието в Северобреж, как мислите?
— Дали са на човека отрова и той повръщал до смърт — каза Маркъс. — Това си е насилие. Но претенцията му вече не е валидна, така че не виждам кой ще поведе мечовете на бой. Мда… Това е добре за търговията с остров Нарин. А по всичко личи, че Антеа също е избегнала гражданската война.
— Не знаех, че и те са поели по пътя на дракона — каза изменникът и отпи от бирата си. През зимата я държаха под охрана в уличката отзад, затова беше приятно студена в затоплената кръчма.