— И аз не знаех. Само че новият нотариус получава вести отвсякъде. Това е едно от предимствата да си част от банка, която да знае, че си част от нея. Както и да е, изглежда, основната причината дворяните в Камнипол да не си прегризат гърлата като освирепели от глад кучета е някакъв религиозен фанатик от Кешет.
— Сериозно?
— Е — каза Уестер, — той всъщност бил истински антийски благородник, но прекарал известно време в Кешет и се върнал с тежка форма на набожност. Разкрил някакъв заговор, обърнал двора надолу с главата, а накрая построил храм на една пряка от Кралски шпил в чест на постижението си.
— Няма нищо лошо в това да се построи храм, сър — каза Ярдем. — Хората го правят постоянно.
— Не и в чест на победа — каза Уестер. — Хората се обръщат към Бог, когато са в беда. Когато всичко е наред, няма голям смисъл да цивриш на божественото.
Ярдем размърда ухо, обиците му звъннаха, после се наведе към изменника.
— Винаги казва нещо такова, за да ме подразни.
— И винаги успявам.
— Така е, сър — излъга тралгунът.
— А богинята на кръглата баница ми изглежда особено малоумна.
— Кръглата баница? — попита изменникът.
— Въпросният култ си имал символ. Емблема. Голямо червено знаме с бял кръг в средата, разделен на осем парчета. Като нарязана баница.
— Не баница, а осемте посоки на компаса — поправи го Ярдем.
„И това не е — помисли си изменникът, докато ужасът се разливаше в кръвта му като черна вода. — Осемте крака на паяк.“
— Добре ли си, Кит? — попита го Уестер. — Виждаш ми се блед.
— Добре съм — отвърна изменникът. — Съвсем добре.
Ала в главата му имаше място само за една мисъл.
„Започнало е.“
Благодарности
Да напишеш книга винаги се оказва по-колективно дело, отколкото очакваш. Особено този проект черпи немалко от времето и вниманието на други хора. Безкрайно съм задължен на Уолтър Джоан Уилямс, Кари Вон, Ян Трегилис, Вик Милан, Мелинда Снодграс и Тай Френкел, които бяха с мен, когато удари светкавицата, и на Джим Френкел, който направи каквото му беше по силите. Също на агентите си Шона Макарти и Дани Барър, които бяха по-ценни от злато в това начинание, както и във всичко друго. Дължа изключителна благодарност и на хората в „Орбит“. Редакторите ми Дарън Наш и Донгуонг Сонг превърнаха работата ми по този проект в забавление, а професионализмът и прекрасното отношение на всички в нюйоркския и лондонския клон на издателската къща не спират да ме впечатляват. Тази книга би била друга без техните усилия.
Всички грешки и недомислици в романа са само и единствено мои.
Допълнителни материали
Запознайте се с автора
Даниел Ейбрахам е автор на изключително успешната поредица „Long Price Quartet“. Номиниран е за наградите „Хюго“, „Небюла“ и Световните награди за фентъзи, печелил е наградата на Международната хорър гилдия. Пише също под псевдонимите МЛН Хановер и (заедно с Тай Франк) Джеймс С. А. Кори. Живее в Ню Мексико. Научете повече за автора на www.danielabraham.com.
Интервю с Джеймс С. А. Кори
— „Пътят на дракона“ бележи началото на нов ваш проект в сферата на епичното фентъзи. Какво ви подтикна към този проект и с какво той е по-различен от другите ви книги?
— Е, това всъщност е доста труден въпрос. Едва ли бих могъл да обясня какво ме е подтикнало. Да кажем просто, че идеята ми се стори добра. Бих могъл да ви разкажа за подхода обаче. Той беше много по-различен от всичко, което бях правил дотогава.
— В какъв смисъл?
— Ами, последното епично фентъзи беше на практика първата ми голяма книга. Реших, че е време да направя нещо различно, нещо ново. Исках да се науча как се пише „пълнометражна“ проза. Писал съм много разкази и бях свикнал с тяхната дължина, но романите са съвсем различно животно.
— Това е интересно. Ще се върнем отново към него, но бихте ли ми казали нещо повече за „новостите“ в книгата ви? Какво имате предвид?
— Исках да направя нещо, което хората не са виждали и чели. Исках да напиша епично фентъзи, в което насилието е сведено до минимум. Да разкажа историите на няколко души, истории, обхващащи целия им живот. И действието да не се развива в аналог на средновековна Европа. Исках да напиша нещо различно. Направих го и се гордея с това. Част от нещата, които научих, между другото, е, че да пишеш различно е лесно по начин, който ме изненада. И това насочи мислите ми в друга посока. Започнах да мисля как да заема елементи, които са сравнително познати, и да ги префасонирам. Не, не се изразих правилно. Нямам предвид да вземеш няколко беловласи метафори и да ги излъскаш. А да откриеш онова, което прави епичното фентъзи епично фентъзи — да откриеш силата на жанра — и да се сбориш свирепо с него.