— Ти ми действаш цивилизоващо, любима.
— Налага се. — Клара се усмихна. — Хайде, ела и кажи нещо приятно.
Гостната преливаше от гоблени — изображения на Последната битка, майсторска изработка, в която драконовите крила бяха бродирани със сребърна нишка, а Дракис Гръмовран — със златна. Слънчевата светлина се лееше през голям прозорец с рисувано стъкло, което носеше хералдическия символ на рода Калиам — грифон и брадва. Мебелировката беше изключителна, най-изящната в дома им. Фелдин Маас стоеше до вратата като войник на пост. Тъмнокосата му дълголика съпруга се понесе към Досън и Клара, щом влязоха.
— Братовчедке! — каза и хвана Клара за ръцете. — Толкова се радвам да те видя.
— Да, Фелиа — каза Клара. — Жалко, че си ходим на гости само когато момчетата ни са направили беля.
— Остерлинг — каза Фелдин Маас: използва официалната титла на Досън.
— Ибинлес — отвърна Досън и се поклони. Фелдин също се сгъна в поклон, но предпазливо и само наполовина, знак, че прясната рана го боли.
— О, я престанете, момчета — каза Клара едновременно със съпругата на Фелдин, която ги стрелна с поглед и нареди:
— Седнете и пийнете по чаша вино.
Мъжете направиха както им бе казано. След няколко минути празни приказки Фелдин се наведе през масата и каза тихо:
— Ще участваш ли в кралския турнир?
— Естествено. Защо да не участвам?
— Реших, че може би ще позволиш на синовете си да се окичат с малко слава, стари друже — каза Фелдин. — Нищо лично. Самият аз едва ли бих могъл да се изправя отново насреща ти. Поне докато раната ми не заздравее.
— Може би следващия път трябва да се дуелираме с думи. Обидни двустишия от десет крачки разстояние.
— О, предпочитам мечовете. Твоите двустишия нанасят трайни щети. Заради теб хората още наричат сир Лорен Заешкия рицар.
— Заради мен? Не. Не бих могъл да го направя, ако не бяха зъбите му и онзи негов нелеп шлем. Знам, че би трябвало да изобразяват крила, но Бог ми е свидетел, че приличаха на уши — каза Досън и отпи от чашата си. — Днес се представи добре, момчето ми. Не колкото мен, но бойните ти умения не подлежат на съмнение.
Клара го възнагради с усмивка. Права беше — не е толкова трудно да проявиш великодушие. Даже ти стопля един вид душата. Виното беше силно и ароматно, слугите сервираха поднос със сирене и наденички. Клара и братовчедка й клюкарстваха и току се докосваха по ръцете като деца, които флиртуват. То си беше горе-долу същото, помисли си Досън. Първо обида, после сбиване, накрая сдобряване. Добре че имаше съпруги като техните, иначе кралството отдавна щеше да се е разпаднало заради мъжкото его.
— Късметлии сме ние — каза Досън, — че имаме такива съпруги.
Фелдин Маас сякаш се изненада и погледна двете жени, които се оплакваха една на друга колко е трудно да поддържаш две домакинства едновременно — фамилното имение в провинцията и къщата в столицата.
— Сигурно си прав — каза той. — Колко време ще останете в Камнипол?
— До турнира и после още седмица-две. Искам да се приберем у дома, преди да са паднали снеговете.
— Да. През зимата всички ветрове се събират в Кралски шпил. Сякаш го е проектирал не архитект, а майстор на корабни платна. Чух, че кралят смятал да обиколи пределите само за да прекара част от зимата в топли къщи.
— Заради лова е — каза Досън. — Той обича зимния лов в пределите открай време, още откакто бяхме момчета.
— Не е ли малко стар за такива забавления?
— Не мисля.
— Прекланям се пред мнението ти — каза Фелдин, но усмивката му беше тънка и самодоволна. Досън се ядоса и Клара, изглежда, забеляза промяната в настроението му. Явно част от изкуството на омиротворяването е да знаеш как да прекратиш играта на дружки, преди илюзията да се е разсипала. Клара повика слугите да отсервират, набра букетче виолетки за братовчедка си и всички излязоха в коридора да се сбогуват. Точно преди да си тръгне, Фелдин Маас смръщи чело и вдигна пръст.
— За малко да забравя, милорд. Имате ли роднини в Свободните градове?
— Не — каза Досън. — Е, Клара май има някакви далечни роднини в Жилеа.
— По сватовство — обясни тя. — Не кръвни.
— Но в Макиа нямате близки? Това е добре — каза Фелдин Маас.