Маркъс бавно сдъвка последното парче наденица. Дузината фургони запълваха половината полянка, конете и мулетата се хранеха от овесени на шиите им торби със зоб, каруцарите ги разпрягаха поред и ги водеха на водопой при потока. Повечето каруцари си разбираха от работата. Старецът, който караше желязната руда, беше малко глух, а момчето с вълнените платове и високата каруца или беше неопитно в занаята, или беше малоумно, или и двете, но с изключение на тях двамата другите се справяха прилично. А театралната трупа се беше оказала истинско попадение. Ако съсредоточеше погледа си върху дърветата, пренебрегвайки мотаещите се по поляната хора, пак можеше да разпознае от раз охраната с периферното си зрение само по типичната клатушкаща се наперена походка.
Дългокосата жена, Кари, стоеше край пътя със скръстени ръце и огромен лък от рог и сухожилия на гърба. Едва ли би могла да изпъне тетивата и наполовина, но носеше лъка все едно е майстор в стрелбата. Сандр, младият изпълнител на главната роля от представлението, вървеше между фургоните с високо вдигната глава и навъсено чело. Разказваше на каруцарите как си счупил крака по време на антийски турнир и така се беше вживял в историята, че даже бе почнал леко да накуцва. А там, седнал до дебелата жена на баш керванджията, седеше неговият хитрец, майстор Кит, без чието съдействие сега Ярдем щеше да се сражава на губещата ванайска страна, а Маркъс… Без съдействието на майстор Кит сега Маркъс или щеше да гние в затвора, или да е мъртъв.
Водачът на кервана изсвири силно с пръсти и Маркъс примижа към кръпката рехав бял облак, която се провиждаше през високия клонак. В сянката на дърветата времето се преценяваше трудно, но обядът им, изглежда, се беше проточил повече от предвиденото. Е, неговите задължения по договора бяха да осигури безпроблемното придвижване на кервана до Карс. Спазването на срокове не беше негов проблем. Маркъс почисти чинията си с коричка хляб и се надигна.
— Отзад или отпред? — попита Ярдем.
— Аз ще мина отпред — каза Маркъс.
Тралгунът кимна и пое с тежка стъпка към металния търговски фургон, който се движеше в края на кервана. Той щеше да тръгне последен. Маркъс провери оръжието и доспехите си със същото внимание, с което ги проверяваше преди битка, по стар навик, и тръгна към големия готварски фургон на водача. Качи се на капрата до жената на тимзина и се настани за следобедния преход. Тимзинката му кимна и примигна с прозрачните си вътрешни клепачи.
— Яденето беше много вкусно, мадам — каза Маркъс.
— Много мило, че го казвате, капитане.
С което разговорът им приключи, жената викна на конете и ги плесна леко с камшика, колкото да ги насочи. Фургонът се качи на пътя и пое на запад под балдахина от клони. Маркъс се зачуди дали Ванаи вече е паднал и ако още не е, колко ли дни остават на свободния град. Не много във всеки случай. Още един проблем, който не го засягаше.
Охраната беше разставена на простичък принцип. Маркъс и Ярдем се редуваха в челото и в края на кервана. Майстор Кит караше своя си фургон в средата — ярката му театрална окраска беше скрита под брезентово платнище. Другите яздеха по трима от двете страни на кервана и държаха под око дърветата. Видеха ли нещо подозрително, викаха и Ярдем или Маркъс отиваха да погледнат. Досега тревога беше вдигната само веднъж, когато Смит, статистът на трупата, беше отпуснал юздите на въображението си, подпалено от страшни историйки за банди подивели дартински убийци. Маркъс присви очи и отпусна гръб на твърдата дървена облегалка. Въздухът миришеше на гниещи листа и развалящо се време, но дали щеше да го избие на дъжд, или на сняг, можеше само да се гадае.