Да се затвори бордей с голяма клиентела? Нека Гедер поведе войниците. Да се изхвърлят вдовицата и децата на лоялист от дома им? Гедер. Да се арестува изтъкнат член на местната търговска прослойка?
— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — каза магистър Иманиел от ванайския клон на Медеанската банка.
— Съжалявам — отвърна Гедер. — Наредено ми е да ви заведа при лорд-протектора, със или без вашето съгласие.
— Наредено ви е — повтори горчиво дребният човек. — А наредено ли ви е да ме прекарате по улиците в окови?
— Част от инструкциите. Съжалявам.
Сградата на банката се намираше в една странична улица и беше съвсем малко по-голяма от къщата на средностатистическо заможно семейство. И въпреки скромните си размери изглеждаше някак пуста. Нямаше друг в къщата освен дребния, препечен сякаш от слънцето магистър и една добре охранена жена, която кършеше ръце на прага. Магистър Иманиел стана от масата, огледа преценяващо войниците зад Гедер, подръпна си туниката и попита:
— Предполагам не знаете кога ще мога да се прибера и да възобновя работата си?
— Не ми беше казано — отвърна Гедер.
— Ама не може така! — викна жената. — Нищо лошо не сме направили.
— Кам — повиши глас банкерът. — Недей. Викат ме по някакъв делови въпрос, несъмнено. Ако някой пита, кажи, че е станала грешка и че съм отишъл да говоря с благородния лорд-протектор, за да оправим нещата.
Жената — Кам — прехапа устни и погледна настрана. Магистър Иманиел застана спокойно пред Гедер и се поклони.
— Сигурно няма начин да минем без оковите?
— Наистина съжалявам — каза Гедер, — но лорд Клин даде изрични…
— Заповеди — довърши вместо него банкерът. — Разбирам. Хайде да приключваме тогава.
На улицата се беше събрала тълпа. Явно новината за появата на Гедер се беше разнесла по-бързо и от птица. Гедер вървеше, заобиколен от въоръжения си ескорт, а затворникът дрънчеше с оковите си току зад него. Гедер хвърли поглед през рамо и видя, че обветреното лице на мъжа се е разтеглило в маска на снизходителност и зле прикрита подигравка. Зачуди се дали безстрашието на стареца е истинско, или е демонстрация. По целия им път по улиците и покрай каналите хората се обръщаха да зяпат окования банкер. Гедер вървеше с отсечена стъпка, бастунчето му потропваше решително по паважа. Изопнал бе лице в сурова физиономия, за да прикрие факта, че няма представа защо прави нещата, които прави. До сутринта всички щяха да знаят, че банкерът е арестуван. Фактът, че именно такова е било намерението на Клин, с нищо не успокояваше страховете на Гедер.
Сър Алан Клин ги чакаше в голямата зала, където до неотдавна принцът беше провеждал аудиенциите си. Всички следи от предишното управление бяха изнесени или покрити с антийските знамена на крал Симеон и дома Клин. Миришеше на дим, дъжд и мокри кучета. Сър Алан се надигна с усмивка от масата.
— Магистър Иманиел от Медеанската банка?
— Същият, лорд-протекторе — каза с усмивка и поклон банкерът. Гласът му прозвуча дружески. Все едно Клин изобщо не го беше унижил пред целия град. — Изглежда, съм обидил с нещо ваша милост, за което аз, разбира се, бързам да се извиня. Ако бъдете така добър да ми разясните естеството на простъпката ми, ще се постарая, несъмнено, да не я повтарям в бъдеще.
Клин махна небрежно с ръка.
— Няма такова нещо, сър. Просто разговарях с бившия принц на Ванаи, преди той да замине в изгнание. От него разбрах, че сте отказали да финансирате кампанията му.
— Прецених, че е малко вероятно да си върне кредита — каза магистър Иманиел.
— Разбирам — каза Клин.
Гедер местеше поглед между двамата. Разговорът им звучеше толкова спокойно, толкова колегиално дори, че го обърка. Ала в очите на Клин имаше една особена твърдост, която — заедно с оковите на китките и глезените на магистъра — придаваше заплашителна нотка на всяка дума, излязла от устата му. Клин се върна бавно при масата, където останките от обяда му чакаха в една сребърна чиния.
— Преглеждах докладите за компенсациите — каза Клин. — Забелязах, че сумата, която вашата фирма е платила в дан на крал Симеон, е… хм, изненадващо малка, да речем.