— Бившият принц на Ванаи вероятно е имал надценена представа за моите възможности — каза магистър Иманиел.
Клин се усмихна.
— Заровено или изнесено контрабанда?
— Не знам какво имате предвид, милорд — каза магистър Иманиел.
— Не бихте имали нищо против мой представител да направи ревизия на счетоводните ви книги, нали?
— Не, разбира се. Щастливи сме, че Антеа си върна властта, която й принадлежи по право, и с нетърпение очакваме да правим бизнес в един по-дружелюбен и подреден град.
— А достъп до офиса ви?
— Разбира се.
Клин кимна.
— Нали разбирате, че ще трябва да ви задържа, докато открия истината по този въпрос? Каквито и пари да държи банката ви тук, Антеа е в правото си да изиска пълен документален отчет за движението и наличностите.
— Това го очаквах — каза магистър Иманиел, — но надявам се, няма да се засегнете, че очаквах и нещо по-добро.
— Светът е несъвършен. Правим каквото трябва — каза Клин, после се обърна към капитана на стражата вляво от Гедер. — Отведете го в площадния затвор. Сложете го на долните нива, където да го виждат всички. Ако някой се опита да говори с него, запишете всичко, което му каже, и го арестувайте.
Гедер гледаше как отвеждат дребния старец. Не знаеше трябва ли да излезе с него, или не. Но Клин още не го беше пронизал с гневен поглед, значи може би все пак трябваше да остане.
— Чу ли това, Палиако? — попита Клин, когато банкерът и стражата излязоха.
— Че в банката има по-малко пари от очакваното?
Клин се изсмя по начин, който хвърли Гедер в недоумение подиграва ли му се лорд-протекторът, или не.
— О, парите ги има — каза той. — Някъде. А според казаното от принца сумата е била много тлъста. Достатъчно да се плати на наемници за цяла обсада. Достатъчно да се купят два пъти повече макианци. И дори повече може би.
— Но той не е дал заем на принца — Каза Гедер.
— И не от лоялност към нас — каза Клин. — Банкерите не се кланят на ничий трон. Но ако са потопили златото, някой им е помогнал да го закарат до канала. Ако са го заровили, някой е държал лопатата. Ако са го откарали извън града, някой го е уредил. И когато този човек види шефа на банката зад решетките, може да се паникьоса и да пропее срещу свободата си.
— А-а — проточи Гедер.
— Хората ще свързват ареста му с теб, затова искам през следващите няколко дни да си на разположение — каза Клин. — Да си лесно достъпен. И каквото чуеш, ще докладваш на мен.
— Разбира се, сър.
— Отлично — каза Клин.
Мълчанието се проточи и Гедер разбра, че разговорът е свършил.
Излезе на площада, хареса си една каменна скамейка под дърво с черна кора и почти напълно оголени клони и седна. Кракът го болеше, но не усещаше студената влага на прясно протекла кръв или гной. От другата страна на улицата група младежи — първокръвни и тимзини заедно, все едно между расите в града нямаше никакво напрежение — усърдно се правеха, че не го наблюдават. Ято врани се надвикваше в клоните на дърветата, после птиците се издигнаха като крилат дим в небето. Гедер запотропва с бастунчето си по паважа. Ритъмът го успокояваше.
През следващите няколко дни щеше да играе ролята на примамка. Това му беше ясно. Може би съучастниците на банкера щяха да налапат въдицата и да си купят доброто отношение на Антеа. Или щяха да си налягат парцалите. Или, доста вероятно, щяха да нагласят някоя злополука за човека, когото пряко асоциираха с възникналия проблем. Клин го беше поставил в опасност, без дори да го предупреди за риска, който поема.
От друга страна, щеше да разполага с няколко дни, през които да обикаля улиците и пазарищата с официалната благословия на лорд-протектора. Оръженосецът му беше споменал, че чул за някаква книжарничка в южния квартал. Току-виж най-сетне му останало време да иде дотам, пък макар и в компанията на въоръжен ескорт.
Два дни Гедер обикаля улиците, кафенетата и бирариите на Ванаи, но предпазливо. Дори в църквата, докато гласовете на хористите се диплеха в спирала под високия купол, пак внимаваше никой да не сяда твърде близо до него на пейката. На пазара разлистваше плесенясалите книги, натрупани в количката на един амбулант, но с войник зад гърба си. А после, на третия ден, един каруцар, Олфред, дойде в квартирата му да му каже за керван, организиран от близък сподвижник на Медеанската банка, някой си майстор Уил.