Тогава Гедер за пръв път чу името на Маркъс Уестер.
Ситрин
Разсеяна заради мъките на дегизировката си и от мисълта за богатството, скрито в каруцата, Ситрин беше допуснала грешка.
— Къде ти е бил акълът, момче? — развика се водачът на кервана. Ситрин сведе поглед към краката си. Страните й горяха, гърлото й се беше затъкнало от срам. Червеникавата прах на кервансарайския двор беше полепнала по ботушите й, обточени със скреж опадали листа шареха земята.
— Съжалявам — каза тя и студът обагри думите й в бяло.
— Това са мулета — каза водачът на кервана. — Трябва да се грижиш за тях. От колко време продължава това?
— От няколко дни — измънка Ситрин.
— Говори по-високо, момче? От колко време?
— От няколко дни.
Пауза.
— Добре. Готварският фургон ще мине и с три животни във впряга. Ти вържи болното за някое дърво ей там, а аз ще ти доведа друго да заеме мястото му.
— Но ако го оставим, ще умре — каза Ситрин.
— Да, ще умре.
— Но то не е виновно. Не можете да го зарежете тук да умре самичко.
— Добре. Ще ти донеса нож да го заколиш.
Яростното мълчание на Ситрин беше красноречиво само по себе си. Прозрачните вътрешни клепачи на тимзина се затвориха и отвориха, примигнаха, без мъжът да сваля очи от нея.
— Ако предпочиташ да напуснеш кервана и да продължиш сам, твоя воля — каза той. — И без това се движим със закъснение. Нямам намерение да бавя целия керван само защото ти не можеш да се грижиш както трябва за впряга си. Като решиш какво ще правиш, уведоми ме.
— Няма да го оставя тук само — заяви Ситрин, изненадана от думите си. И ужасена, когато осъзна, че говори сериозно. Щеше да е безумие да пътува сама, без защитата на кервана.
— Ама то е муле бе!
— Няма да го оставя. — Този път от думите й стана по-добре.
— Значи си идиот.
Водачът на кервана се обърна, изплю се на земята и тръгна към каменната стена и тръстиковия покрив на навеса. Когато стана ясно, че керванджията няма да погледне повече назад, Ситрин се върна в обора. По-голямото й муле стоеше в преградата си с увесена глава. Дишаше тежко и неравномерно. Ситрин застана до него и почна да го гали по гъстата жилава козина. Мулето вдигна глава, помръдна ухо, после отново утихна.
Ситрин си представи как връзва животното за някое дърво и го оставя на болестта и снега. После си представи как прерязва топлото му гърло. Опита се да си го представи. Сега как щеше да закара парите до Карс?
— Съжалявам — каза тя. — Аз всъщност не съм никакъв каруцар. Не знаех.
Беше си мислила, че тя е виновна за бавното темпо на впряга си, че разстоянието, което се отваряше следобед между нейната каруца и предната, означава, че не е достатъчно настоятелна с юздите или че й убягва някакво по-тънко каруцарско умение. Чак когато по-голямото муле взе да кашля — кашлица влажна, хриплива, — си даде сметка, че е болно. В дома на магистър Иманиел религията беше на почит и Ситрин започна да се моли животното да се оправи само.
Това не стана.
Кервансараят — съборетини, за които явно никой не се грижеше, дори онези, които го използваха за спирка по маршрута си — се намираше в подножието на широко полегато възвишение, първия подстъп към високата, увенчана със снежни върхове планинска верига, която бележеше края на Свободните градове и началото на Биранкор. Синеещите се от разстоянието върхове се виждаха и оттук. Проходът между тях беше най-краткият път от Ванаи до Карс.
Карс. Името бе придобило почти религиозно значение за Ситрин. Карс, великият град на Северобреж, град с прекрасна гледка към спокойно море. Дом на бели кули над тебеширени скали, на Съвета на Равнолив, на Гроба на драконите. Седалището на Медеанската банка и краят на нейната кариера като контрабандист и беглец. Никога не беше ходила там, но копнееше за Карс, както се копнее за дома.
Можеше да стигне сама. Щеше да й се наложи. Само че не знаеше пътя. Не знаеше и как да излекува болно муле. Не знаеше и какво ще прави, ако друга разбойническа банда изскочи от гората. Мулето си пое хрипливо дъх, после се закашля отново — дълбока, влажна, надрана кашлица. Ситрин почеса широките му меки уши.
— Все ще намерим начин — каза тя, колкото на животното, толкова и на себе си. — Всичко ще е наред.