— Не са толкова зле — извика той. — Хайде. Пробвай.
Още една глътка вино, после и още една за късмет, и Ситрин се измъкна от вълнения си пашкул. Студът я захапа моментално, но с притъпени зъби. Глезените й се подгънаха, озадачени от този нов начин на придвижване. Стигна някак до брега на езерото, понечи да стъпи на леда, както бе направил Сандр, и падна. А той взе, че се разсмя.
— Първия път е трудничко — каза и наби спирачки до нея. — Дай ръка. Ще ти покажа.
След няколко минути коленете й вече бяха свити под правилния ъгъл, ръцете й бяха широко разперени, кънките й риеха панически леда. Но не падна.
— Не се опитвай да ходиш — каза Сандр. — Изтласкваш се с единия крак и се плъзгаш с другия.
— Лесно ти е на теб — каза тя. — Знаеш как се прави.
— Сега знам. Но когато се учех, бях по-зле и от теб.
— Ласкател.
— Може би заслужаваш да те ласкае човек. Не, ето така. Точно така. Точно така!
Тялото на Ситрин схвана номера и тя с изненада откри, че се плъзга по леда. Не толкова изящно и уверено като Сандр, но почти. Ледът препускаше под нея, бял, сив и черен под лунния светлик. Нощта имаше вкус на силно вино и се лееше като пълноводна река край нея. Сандр нададе победоносен вик, хвана я за ръка и двамата набраха скорост. Кънките им дълбаеха бели нишки в мрака.
Откъм брега едното муле разкритикува веселбата им с пръхтене. Вятър, породен от собствената й скорост, свиреше в ушите й. А тя се въртеше, ухилена до уши. Възелът в стомаха й беше само спомен, сън, нещо, което се е случило на друг човек. Падна още два пъти, но не усети болка, само й стана смешно. Ледът беше облак, беше небе, а тя знаеше да лети. Небе, което скърцаше и пъшкаше под тежестта й. Тя спря в центъра му и се сгъна в сложен, пък макар и възтромав реверанс, който Сандр възнагради с енергични аплодисменти.
— Хайде да се надбягваме — извика той. — Дотам и обратно.
И литна като стрела към отсрещния бряг. Ситрин го последва. Краката я боляха, сърцето й подскачаше като канара, сурнала се по стръмен бряг, а лицето й беше така изтръпнало, че го чувстваше като маска. Сандр стигна до края на леда, оттласна се от снежните преспи и се стрелна покрай Ситрин по посока на нейната каруца. Ситрин също направи завой и се засили, влагаше всичко от себе си. В средата на езерото ледът беше по-тъмен и протестираше по-гръмовно, но тя прекоси за миг опасното място, скъси разстоянието до Сандр, изравни се с него, подмина го. Почти го подмина.
Върхът на кънката й се заби в снега и почернелите от зимата тръстики. Засинената от лунния светлик земя се надигна и я удари толкова силно, че й изкара въздуха. Сандр легна до нея с широко отворени очи. Бузите му бяха червени, все едно някой го е щипал. Разкривеното му от изненада и тревога лице беше толкова комично, че когато най-сетне успя да си поеме въздух, Ситрин се разсмя от сърце.
Смехът на Сандр се сплете с нейния, после той хвърли шепа сняг във въздуха и пръхкавите трошици засияха наоколо като пух на глухарче.
А после Сандр се претърколи към нея, притисна я и устните му се озоваха върху нейните.
„О“ — помисли си тя. А после, след половинка от мига, понечи да отговори на целувката му.
Не беше чак толкова неприятно. Ръцете му я обгърнаха, той се намести отгоре й и тежестта му я затисна в снега, който, странно, не беше студен. Ръката му се залута под палтото й, мушна се под дебелия вълнен пуловер и легна върху голата й кожа. Ситрин откри, че е извила тяло да посрещне докосването, че се притиска в ръката му. Сякаш се наблюдаваше отстрани. Чу как собственото й дишане се накъсва.
— Ситрин — каза Сандр. — Трябва да ти… Трябва да знаеш, че…
— Недей — спря го тя.
Той спря и дръпна ръка от гърдите й. Лицето му се напрегна. Завладя я силно нетърпение.
— Недей да говориш имах предвид — каза Ситрин.
Знаеше това-онова за секса, на теория. Кам й говореше на тази тема намусено, строго и предупредително. Виждала бе актьорите на пролетния фестивал да танцуват нощем под светлината на факли, нагиздени с маски и с нищо друго. Така че не би трябвало да се изненадва особено. И въпреки това, докато разкопчаваше и смъкваше вълнените си панталони, се зачуди дали същото е правел и Безел с всички онези момичета. С всички тях, но не и с нея. И те ли са изпитвали същото? Чувала бе, че първия път боляло. Чудеше се какво ли ще почувства. Голите бедра на Сандр лъщяха бели почти като снега. Лицето му беше изкривено от усилието да свали кънките си, без да става.