Само дето нямаше да стане така, разбира се. Не неговото име щяха да празнуват в Камнипол, а това на Алан Клин.
Алан Клин, който го бе унижавал многократно. Който му беше изгорил книгата.
Гедер си пое дъх — дълго и дълбоко, — после бавно издиша и затвори капака на кутията. След миг го вдигна отново, загреба две шепи скъпоценни камъни и ги пусна в пазвата си. Прекрасните камъчета натежаха приятно на кръста му, където коланът пристягаше здраво ризата. Гедер затвори кутията и я покри със сняг. Когато се изправи, гърдите му се изпълниха с безкрайна черна радост, пред която доволството му отпреди миг бледнееше. А когато тръгна назад към каруците, го направи с високо вдигната глава.
Момичето го гледаше. Гедер му се ухили, все едно поздравяваше стар приятел или любима. Или съучастничка. Вдигна за миг пръст пред устните си. „Не казвай никому.“
Момичето се ококори. И след миг кимна. „Няма да кажа.“ Идеше му да я разцелува.
Войниците вече бяха претършували воденицата под надзора на тимзина. Гедер забеляза, че разговорите замряха, когато той влезе в стаята, но този път, като никога, това не го притесни. Във воденицата миришеше на дим и мухъл, каменният под носеше следи от нощувката на керванджиите. При стената в дъното имаше метла. Беше още влажна, а на пода около нея имаше тъмно петно от вода. Гедер съзнателно не задържа погледа си върху нея, а попита:
— Намерихте ли нещо?
— Нищо, милорд — отговори заместникът му.
— Губим си времето тук — каза Гедер. — Събери хората. Продължаваме нататък.
Заместникът му се огледа. Един от войниците — млад тимзин с черни люспи, които лъщяха, все едно ги е полирал, — вдигна рамене.
— Милорд, още не сме претърсили мазето. Може да…
— Наистина ли мислиш, че има смисъл? — попита Гедер, а когато заместникът му не отговори веднага, добави: — Честно?
— Честно, не.
— Тогава събери хората и да тръгваме.
Водачът на кервана, седнал на ниско столче, изръмжа гърлено. Гедер се обърна към него.
— От името на империята и краля се извинявам за причиненото неудобство. — И придружи извинението с поклон.
— Не бери грижа — отвърна намусено керванджията.
Навън войниците вече се строяваха. Гедер се качи внимателно на седлото. Коланът му удържа. Скъпоценните камъни се впиха в кожата му, доста болезнено на места, но нито един не изпадна. Войниците от охраната на кервана го гледаха с добре изиграно безразличие. Гедер изтегли меча си от ножницата за поздрав, извъртя коня си и потегли в бавен ход. Колкото повече се отдалечаваха от кервана, толкова повече се отпускаше гръбнакът му. Слънцето, което вече се спускаше към хоризонта, грееше право в очите му. Гедер погледна през рамо да преброи войниците си, в случай че някой се е върнал назад или е останал при кервана. Всички бяха налице.
На билото Гедер спря. Заместникът му спря до него и каза:
— Можем да направим бивак на същото място като снощи, милорд. А на сутринта да тръгнем на югозапад.
Гедер поклати глава и отсече:
— На изток.
— Сър?
— На изток — повтори Гедер. — Жилеа не е далеч, а ми се ще да прекараме няколко дни на топло, преди да се върнем във Ванаи.
— Връщаме се? — попита заместникът му с грижливо лишен от емоции тон.
— Защо не? — каза Гедер и потисна напиращата си усмивка. — Така или иначе няма да намерим нищо.
Досън
Зимни дела.
Самите думи воняха на отчаяние. От най-дългата нощ до първото топене благородниците се затваряха в именията си или следваха Кралския лов. Събираха впечатления как растат синовете им, подновяваха близостта си със съпруги и любовници, ревизираха приходите от собствеността си. За хората от благородно потекло зимата беше свързана с домакинството. Колкото и да обичаше Камнипол, улиците му сега, брулени от студен вятър и затлачени от дим, срещаха Досън с професионални царедворци, търговци и други хора със съмнителен статут. Но каузата му беше справедлива, затова той понасяше стоически обидите към достойнството си.
А и не беше единственият потърпевш.
— Не разбирам защо толкова много мразиш Исандриан — каза Канл Даскелин, барон на Воденблат, протектор на Северпорт и специален пратеник на негово величество в Северобреж. — Той е твърде самодоволен и възхубав, вярно, но ако приемаш самодоволството и амбицията за грехове, значи няма да намериш и един добродетелен в двора.