Досън се отпусна на стола си. „Братството на Великата мечка“ изглеждаше пусто. Скамейките и възглавничките, тапицирани със сърма или кабралска дамаска, бяха празни. Черни железни жарници клечаха в стаи, изградени така, че да са прохладни в разгара на лятото. Слугинчетата, които обикновено се претрепваха да обслужат членовете на братството, сега висяха в кьошетата и край вратите и чакаха знак, че малцината посетители имат нужда от тях. През лятото в клуба често се събираха по стотина имперски мъже от най-благородно потекло — пиеха, пушеха и обсъждаха държавните дела в просторните удобни стаи. Сега, ако Досън неволно повишеше глас, стените връщаха ехото на собствените му думи.
— Проблемът не е в човека — каза той. — А във философията, която символизира. Маас и Клин не са по-добри от него, но каишките им ги държи Исандриан.
— Философските различия едва ли оправдават… Какво? Конспирация?
— Философията винаги преминава в действие. Исандриан, Маас и другите се заиграват с най-нисшите слоеве на населението, за да се сдобият с власт.
— За селския съвет ли говориш?
— И за това — каза Досън. — Но ако те са склонни да поведат тълпата, колко време ще мине, преди тълпата сама да си избере водач? Вече имаме ограничения върху робството, върху секс прислугата, върху ангарията. И всичко това се въведе в рамките на десетина-петнайсет години. И по настояване на хора като Исандриан, които ухажват работниците, търговците и курвите.
Канл Даскелин изсумтя. Бледата зимна светлина върху почти по лионийски тъмната му кожа скриваше изражението му като маска. Но поне не беше възразил директно. А и ако положението не го тревожеше, нямаше да дойде, когато Досън го покани на тази среща.
— Време е истинският дух на Антеа да върне нещата по местата им — каза Досън. — Исандриан и хрътките му си въобразяват, че те задават посоката на лова. Трябва да ги пречупим, но ако чакаме принц Астер да заживее под покрива на Исандриан…
Мълчанието довърши мисълта му по-красноречиво от всякакви думи. Даскелин се размърда на стола си и измърмори под нос нещо нецензурно.
— И си сигурен, че кралят смята да направи тази стъпка?
— Чух го от собствената му уста — каза Досън. — Симеон е добър човек и ще е и добър крал, ако може да разчита на нашата лоялност. Изчаква възможност да постави Исандриан на мястото му. И аз смятам да му предоставя въпросната възможност.
Тихи гласове долетяха от коридора и бързо заглъхнаха. Откъм улицата се чу тропот на конски копита. Канл извади от жакета си малка глинена лула и вдигна ръка. Слугинче доприпка със запалена свещ и веднага щом първият благоуханен дим се издигна във въздуха, се оттегли. Досън чакаше.
— Как? — попита Даскелин. В гласа му кънтеше решимостта на разпитвач. Досън се усмихна. Битката беше наполовина спечелена.
— Трябва да лишим Исандриан от силата му — каза той. — Да отзовем Алан Клин от Ванаи. Да скараме Исандриан със селяните. Да скършим кръга му.
— Тоест Маас и Клин.
— За начало. Но той има и други последователи. А и това няма да е достатъчно. Влиянието им идва от факта, че мъжете, които истински ценят благородната кръв, не са единни.
Даскелин дръпна силно от лулата; жарта в чашката просветля, после посивя отново.
— И това е твоята конспирация — каза той.
— Лоялността към краля не е конспирация — възрази Досън. — Отдавна трябваше да го направим. Но проспахме години и междувременно кучетата се вмъкнаха в къщата. Стига, Канл, много добре знаеш, че съм прав.
Даскелин почука по зъбите си с глинената дръжка на лулата. Очите му се присвиха.
— Казвай каквото имаш да казваш — подкани го Досън.
— Лоялността към крал Симеон е едно. Обвързването с дом Калиам е нещо друго. Аз съм… притеснен от промените, които предлагат Исандриан и неговата клика. Но да се замени един амбициозен човек с друг не е решение.
— Искаш да ти докажа, че не съм като Исандриан?
— Искам, да.
— Какво доказателство да ти дам?
— Ако ти помогна да отзовем Клин от Ванаи, това няма да ти донесе никакви дивиденти. Всички знаят, че синът ти е там под негово командване. И че не може да заеме мястото на Клин като протектор на Ванаи.
Досън примигна, отвори уста, после пак я затвори.
— Канл — започна той, но Даскелин отново присви очи. Досън си пое дълбоко дъх и издиша бавно. Когато заговори, гласът му излезе по-твърд от планираното. — Кълна се пред Бог и пред трона на Антеа, че синът ми Джори Калиам няма да стане протектор на Ванаи след като Алан Клин бъде отзован. Нещо повече, кълна се, че никой от моето семейство не ще се възползва от Ванаи. Ти би ли се заклел в същото, приятелю?