Момичето, Ситрин, правеше всичко, което правеха и другите колари. Погрижи се за мулетата си, закуси, изстърга полепналата по осите кал. Ако й потрябваше помощ, търсеше я от Опал или от майстор Кит. Никога от водача на кервана, никога от Маркъс. Никога и от Сандр, който на свой ред я отбягваше, сякаш животът му зависеше от това, и толкова по-добре. Маркъс я държеше тайно под око. Изглеждаше му по-добре от Белин насам, макар че под очите й имаше тъмни сенки, а движенията й тежаха от изтощение.
Водачът на кервана клечеше до фургона си, разпънал на земята голям пергамент — карта на Южен Биранкор, правена поне преди стотина години, ако се съдеше по състоянието й, но колкото и да беше стара, драконовите пътища бяха по-стари и несъмнено фигурираха в нея. Жена му, привършила с приготвянето на закуската, впрягаше мулетата.
— Един ден — каза водачът на кервана. — Ден и половина най-много и отново ще стъпим на истински път.
— Това е добре.
— Още три и ще стигнем до Порте Олива. Ходил ли си там?
— Един-два пъти — отвърна Маркъс. — Добро зимно пристанище. Не става прекалено студено. А губернаторът на кралицата не прекалява с данъците и митата.
— Значи ще спрем там.
— До началото на пролетта пътищата за Карс би трябвало да са проходими — каза Маркъс.
— Изобщо не ме интересува — каза водачът на кервана и сгъна картата. — Стигнем ли в Порте Олива, край. Керванът ще спре там.
Маркъс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Задачата ни е да стигнем до Карс.
— Твоята работа е да защитаваш кервана — каза тимзинът. — Моята е да кажа накъде отива и къде ще спре. Порте Олива има пазар. Оттам минават търговските маршрути за Кабрал и Херез, да не говорим за другите големи градове в Биранкор. Кораби до Лионеа и презокеанските маршрути към Фар Сирамис. Товарът, който ми е възложено да транспортирам, ще намери добър пазар там.
— Товарът, който ти е бил възложен — повтори бавно Маркъс, все едно думите оставяха неприятен вкус в устата му.
— Защо, има ли друго, което да е моя отговорност? — сопна се керванджията и брадичката му щръкна напред. — Или се боиш да не създам неудобства на контрабандистката?
— Доколкото знам, Медеанската банка няма клонове в Биранкор — каза Маркъс. — Ще оставиш момичето върху цял куп пари без никаква защита? Със същия успех можеш да й закачиш табелка на шията.
Водачът на кервана метна навитата карта върху капрата и се покатери след нея. Жена му погледна извинително Маркъс, после сведе очи.
— Питаш за момичето, дето пие, прекарва незаконно пари и мърсува с войниците ти? Ще трябва да се оправя само — заяви водачът на кервана. — Извадихме луд късмет с онова антийско копеле. Следващия път няма да ни се размине.
„А следващ път ще има“ — остана неизречено, но нямаше и нужда да се изрича на глас.
— Ако питаш мен — продължи водачът на кервана, — вземи си платата, яхни си коня и бягай далеч от това момиче. Такива като нея носят само проблеми.
Маркъс настръхна.
— Какви като нея?
— Банкери — каза водачът и се изплю.
Порте Олива беше свил гнездо върху земен израстък, проточил се в широкия плитък залив. Дори при отлив морето защитаваше града от три страни. Рифове и плитчини правеха подхода откъм океана твърде опасен и създаваха прехрана на местните лодкари, които превеждаха корабите от открито море до пристанището и обратно. През хилядата години от основаването си градът нито веднъж не беше превземан със сила, ала на два пъти се беше оставил да го съблазнят. Драконовият път водеше до него, зеленият нефрит следваше релефа на възвишения, които отдавна се бяха слегнали под дъждовете и стихиите, и сега фургоните пълзяха по дъгите на мостове, извили снага над заравнения терен.
Колкото повече наближаваха града, толкова повече движение имаше по пътя. За разлика от Ванаи, където черният хитин на тимзините беше обичайна гледка, тук сред тълпата преобладаваха бледите изящни синайски лица и мазната къса окичена с мъниста козина на картадами, пред чиято численост отстъпваха дори първокръвните. Пътят се задръсти с каруци и хора и Маркъс все по-често виждаше мечоносци с широки медни гривни над лактите и с цветовете на Биранкор — зелено и златно. Мъже от краличината гвардия. Стража, която пазеше реда в Порте Олива, макар че самата кралица предпочиташе дворците си в по-големите градове Сара сюр мер и Порте Силена на север. Водачът на кервана се приближи до един позастаряващ стражар и се наведе напред уж да го заговори над всеобщата врява и тропот. Маркъс обаче видя как му мушна няколко монети и скоро, без никакво видимо усилие, фургоните на кервана се задвижиха по-бързо, задминавайки пешеходците и ръчните колички. Маркъс разбра, че са навлезли в града, когато се появиха просяците.