— Добре тогава.
Маркъс кимна и се отдалечи. Отдели своя дял и дела на Ярдем, после, въпреки казаното, преброи остатъка. Всичко беше точно.
Актьорите се бяха събрали при фургона си, все така с доспехи и мечове. Пътят дотук хем ги беше променил, хем не беше. Сега бяха по-корави и можеха да въртят меча като истински войници. Ала се смееха и шегуваха не по-различно отпреди. Сандр и Смит се състезаваха кой по-дълго може да стои на ръце. Кари, Опал и Микел си подмятаха шеги и закачки, докато тимаряха мулетата. Майстор Кит седеше на високата капра и наблюдаваше всичко това като милозлив светец от старите приказки. Маркъс отиде при него.
— Е, номерът май се получи — каза майстор Кит. — Не очаквах, че ще е толкова интересно.
— Сдобихте се с материал за хубава комедия — каза Маркъс.
— Светът май често е такъв.
— Какъв?
— Смешен, но само от разстояние.
— Може и да си прав — каза Маркъс и му връчи торбата с парите. — Какво ще правите сега?
— Е, Порте Олива е голям град и гостоприемен към изкуството, надявам се. Сигурно ще си пробваме късмета с истинския си занаят. Но първо мисля да си починем малко. Тук имат добра традиция в кукловодството, така че може да привлечем още един-двама актьори с тези умения.
— Беше ми приятно да работя с вас — каза Маркъс. — Мина по-добре от очакваното всъщност. Е, сигурно ще се виждаме из града. Ние ще останем, докато снегът се стопи.
— Благодаря ти, че не скопи Сандр. Все още се надявам да направя от него добър актьор.
— Желая ти късмет в това начинание — каза Маркъс.
— Пази се, капитан Уестер — рече майстор Кит. — Ти си забележителен човек.
С което и тази част от пътуването приключи. Вляво от Маркъс водачът на кервана обикаляше каруците и спираше при всяка да направи инвентаризация. Ярдем се появи отнякъде и каза:
— Ще ни трябват хора.
— И хитрец. Но тук няма война, така че лесно ще намерим.
Тралгунът помръдна ухо и обиците му пропяха.
— Ако момичето предложи да ни наеме? Ще се съгласиш ли, сър?
Маркъс си пое дълбоко дъх. Градът миришеше на конски фъшкии, риба и море. От високата мъгла небето изглеждаше бяло, а не синьо. Маркъс бавно издиша и каза:
— Не.
Стояха един до друг. Водачът на кервана стигна до нейната каруца. Ситрин се изправи пред него като затворник пред съдия, с изправен гръб и поглед, вперен право напред. Сама в непознат град, без защитник, без път.
— Можем да тръгнем веднага — каза Ярдем.
Маркъс поклати глава.
— Тя заслужава да го чуе.
Керванджията продължи нататък. Маркъс премести очи от тралгуна към девойката, изплю се ядно и тръгна към нея. „Направи го — каза си. — Остави най-лошото зад гърба си и хващай пътя.“
Момичето вдигна поглед към него, очите й бяха разфокусирани и прибулени от умора, кожата й съвсем бледа. Въпреки това вирна едва доловимо брадичка.
— Капитане.
— Да — каза той. — С Ярдем. Не можем да работим за теб.
— Добре — каза тя. Каза го така, сякаш Маркъс й е съобщил, че слънцето е изгряло сутринта.
— Ако питаш мен, вземи колкото можеш да носиш, зарежи останалото и се качи на някой кораб за Лионеа или Фар Сирамис. Започни живота си на чисто.
Водачът на кервана изсвири с пръсти. Първата каруца се изтегли към улицата. С това керванът официално се разтури: каруците и фургоните се раздвижиха, всяка устремена към своя си пазар, към своя квартал. Дори актьорите се изнасяха нанякъде, Сандр и Смит вървяха пешком край мулетата да разчистват пътя. Ситрин бел Саркор, сираче и повереница на Медеанската банка, пишман контрабандистка и почти жена, вдигна към него уморените си очи.
— Желая ти късмет — каза Маркъс и си тръгна.
Соленият квартал, както в Порте Олива наричаха района край пристанището, наистина се оказа пълен с кукловоди. Улични изпълнители имаше буквално на всеки ъгъл, всеки си носеше по една голяма кутия, иззад която да подкача минувачите с гласовете на куклите си. Някои залагаха на стандартния расов хумор и разиграваха скечове с популярни герои като сърдития ясуру Грошо Грошарски и хитрите тимзински хлебарки, други го избиваха на политика с куклата на малоумния крал Арделхамбълмаб и неговата възголяма корона. Трети вид скечове, като този за Станин Афтелин — ненаситния първокръвен сластолюбивец в традиционния любовен триъгълник с флегматичен дартинец и лукава синайка, — бяха едновременно цинични, расистки и с политическа окраска.