Гедер подминаваше местни хора, нагиздени с най-хубавите си дрехи, всичките усмихнати грижливо. Заради студения въздух всички първокръвни бяха със зачервени страни и течащи носове. По цялата улица вратите бяха отворени широко, във всички къщи лампи и огнища светеха гостоприемно, но нямаше нито антийски знамена, нито традиционните за столицата фойерверки. Само преди година никой от местните не бе давал и пукната пара кога крал Симеон се е възкачил на престола. Ако антийският гарнизон напуснеше града, датата щеше да се забрави точно толкова бързо и цинично, колкото беше възприета. Цялото мероприятие дрънчеше на кухо. Чугун, който ти пробутват вместо сребро.
В двореца на бившия принц Клин беше пригодил една дълга зала за аудиенции, където антийският нобилитет да отпразнува годишнината. Беше много топло, задушно даже. Масите се огъваха под тежестта на традиционни антийски блюда — дивечово месо с джоджен, пастет от пъстърва върху двойно препечени филийки, парченца варена във вино наденица. Гласове се вихреха като буря, разговори на висок глас ехтяха под високите арки на тавана. Певци се надпреварваха да крачат между масите и да изнудват гостите за някоя и друга дребна монета. Престарял слуга в цветовете на Клин — червено и сиво — заведе Гедер при една от по-малките маси, далеч от исполинското огнище, в което гореше и пукаше огромен дънер. Гедер не си свали наметалото. Толкова далеч от огъня си беше студено.
Млада робиня му донесе пълна чиния и кристална чаша с тъмна бира, която миришеше на мая. В разгара на пиршеството Гедер се хранеше сам и размишляваше по въпросите на истината и измамата, войната и историята. Високата маса, където седяха Алан Клин, Госпи Алинтот и още половин дузина от фаворитите на протектора, беше като кораб на хоризонта. Гедер не забеляза, че Давед Брут върви към него, докато младежът не седна на една пейка.
— Палиако — каза по-малкият от братята Брут и кимна.
— Здрасти — поздрави го Гедер.
— Хубав плащ. Нов ли е?
— Долу-горе.
— Добре ти стои.
С това разговорът им приключи и Брут се зае със сериозната задача да изяде колкото се може повече храна. Не личеше да се наслаждава на ястията, но Гедер се възхити на решимостта му. Няколко минути по-късно, когато Джори Калиам и сър Афенд Тилиакин — още двама низвергнати от свитата на Клин — дойдоха на тяхната маса, Брут вече викаше на слугите да му донесат втора чиния.
— Баща ти как гледа на тази ситуация? — попита Тилиакин, докато двамата се настаняваха.
Джори Калиам поклати глава.
— Не мисля, че можем да си вадим категорични заключения — каза той и взе чиния с дивечово месо и кана вино от подноса на слугинята. — Поне на този етап.
— Така или иначе, онзи дребосък банкерът Иманиел скоро няма да излезе на свобода. Лорд Клин сигурно е бесен, че не успяха да намерят кервана, нали?
Всички мисли за дракони, вълнички и умения за поглъщане на несметни количества храна изхвърчаха от главата на Гедер. Той отпи дълга глътка от бирата си, за да се скрие зад голямата чаша, чудейки се как да попита за какво става въпрос, без интересът му да стане очевиден. Преди да е измислил каквото и да било смислено, Брут се обади:
— За писмото от Терниган ли говорите?
— Бащата на Джори Калиам знае всичко от първа ръка, защото е в столицата, но Джори иска да му тегля думите с ченгел.
Гедер се изкашля и попита малко пискливо:
— Терниган е написал писмо?
Тилиакин се изсмя.
— Половин книга, както чух. Сандъците с военна плячка, които Клин изпраща у дома, явно са се оказали твърде леки за вкусовете на някои хора. И Терниган иска да знае защо. Чух, че пращал свой човек да прегледа счетоводните бумаги на Клин, в случай че Клин си е заделял повече от полагащия му се дял.
— Няма такова нещо — каза Джори. — Или поне още няма.
Брут вдигна високо вежди.
— Значи все пак си чул нещо — каза Тилиакин. — Знаех си аз, че премълчаваш това-онова.
Джори се усмихна жално.
— Не знам нищо със сигурност. Баща ми каза, че в двора са притеснени, защото Ванайската кампания не се е оказала толкова доходна за короната, колкото се е очаквало. Но засега брожението е само сред дворяните. Кралят не се е произнесъл срещу начина, по който Клин управлява нещата тук.