Соленият квартал беше истински лабиринт. Двуетажни къщи с надвиснали еркери се гъчкаха на улици толкова тесни, че хората не можеха да се разминат нормално. Всичко се подчиняваше на релефа, а той беше нагънат и възпрепятстваше погледа; пресечки, които би трябвало да извеждат към по-широки улици, често свършваха пред стена. Гласове на мъже и жени — синаи, картадами и първокръвни — изпълваха въздуха. Ако мъж се развикаше на жена си в този квартал, ехото разнасяше мелодията на гнева му, поглъщайки отделните думи.
Дечурлига дебнеха по прозорците и във входовете като хищни котки. По-топлото време през последните дни беше стопило мръсния сняг по паважа, ала в кьошетата още имаше черни локви, покрити с тънка ледена кора. Може да имаше стотина входа и изхода от Соления квартал, но Ситрин знаеше един път и се придържаше към него. След няколко минути бърз ход стигна до кръстовище, където се събираха пет улици, една от които водеше на североизток. Над въпросната улица имаше по-широк отрязък белезникаво небе и Ситрин тръгна по светлата просека към пазара, доковете и паричния поток, от който зависеше животът в Порте Олива.
Големият пазар не беше обикновен площад, а мрежа от покрити алеи. Грапавият калдъръм на улицата отстъпи пред настилка от светли плочи. Арките се събираха като ръце за молитва, големи прозорци пропускаха дневната светлина между пръсти от желязо и камък. Мъже и жени пееха и свиреха на флейти. Кукловоди разказваха популярни историйки, променени тук-там, за да включат в сюжета си местен търговец или политик. Слуги от дворците и богаташките имения пазаруваха, понесли на глава големи плетени кошници. Малките независими лихвари — дребни риби в сравнение с Медеанската банка — разпъваха масите си, покрити с мек зелен плат, и нагласяха везните си. Пътници и моряци прииждаха от доковете да се порадват на хаоса. Продавачи хвалеха стоката си — хляб, риба и месо, платове, подправки и духовно наставление, и всеки път в различна конфигурация.
Всяка сутрин преди зазоряване търговците се нареждаха на опашка пред големите павилиони и чакаха стражите на кралицата да пристигнат с орнаментираните метални ковчежета от губернаторския дворец. Всеки търговец плащаше такса и си теглеше билет, който указваше коя от хилядите ниши и пресечки ще е негова за деня. Никой лихвар, касапин, пекар или фермер не можеше да разчита, че ще натрупа богатство, като разработи конкретно място на Големия пазар. Стига системата да не беше пробита, разбира се. Ситрин беше идвала тук само два пъти, но се съмняваше, че система, която така усърдно залага на правилата и равния шанс, може да се опази от заразата на корупцията.
Купи си кесийка със затоплени на огън стафиди и захаросани ядки. Сигурно с часове щеше да обикаля пазара и не беше лошо да се подкрепи с нещо сладко след мазната наденица за закуска. Ала стана така, че бързо откри набелязания търговец на дрехи, само пет ниши по-нататък от предишното му място. Въпросният търговец беше чистокръвен синай, тънък, висок и блед, ръцете му бяха отрупани с пръстени, зъбите му — толкова остри, сякаш нарочно ги е изпилил. Държеше пет сергии, наредени в полукръг, и още една в средата, където беше изложена най-добрата му стока. Ситрин спря и плъзна безразличен поглед по няколко рокли, все едно само убива времето. Синаят стоеше настрани и крещеше на първокръвна жена, която го гледаше със скръстени ръце и навъсен поглед. Помежду им имаше сандък от светло дърво, потъмняло от влага.
— Виж! Виж какво е направила водата с цветовете! — казваше търговецът.
— Бяха в лодката, не във водата — отвърна първокръвната.
— Тогава защо са мокри?
— Подписахме договор за десет рокли. Ето ти десет рокли.
— Подписах за десет рокли, които мога да продам!
Ситрин пристъпи по-близо. Доколкото можеше да прецени, роклите бяха със семпла кройка. Боите се бяха разтекли от морската вода, жълтото се преливаше в синьо, синьото — в бледорозово, и с бели петънца навсякъде, сякаш някой е посипал платовете с пясък. Синаят я стрелна с поглед и присви раздразнено очи.
— Искате ли нещо?
— Рокля — отвърна Ситрин. Устата й беше пълна със стафиди. Търговецът я изгледа скептично. Ситрин извади кесията от джоба си и я отвори. Сребърните монети уловиха светлината и търговецът вдигна рамене.
— Нека ви покажа какво имаме — каза и обърна гръб на ядосаната първокръвна. Взе първата рокля от централната маса. В бяло и синьо, с везани ръкави, роклята сякаш ухаеше на лавандулови цветчета. Търговецът я приглади с ръка.