— Господа — каза той. Прозвуча така, сякаш някой го е хванал за гушата и стиска. Изкашля се и подхвана наново: — Господа, сигурно вече сте прочели новата заповед на лорд-маршал Терниган. За мен, разбира се, е чест, но и изненада, както несъмнено е било изненада и за всички вас.
Изкиска се. Никой от другите не издаде звук. Гедер преглътна.
— Важно е градът да премине без сътресения през тази промяна. Бих искал всички вие да продължите работата си според насоките и нарежданията, дадени ви от лорд Клин, така че… ами… промяната, която ние…
— Имате предвид да продължим политиката, заради която Терниган го отзова? — Въпросът дойде от Алберит Маас, първородния син на Естриан Маас и племенник на Фелдин Маас, най-близкия съюзник на Клин.
— Моля?
— Насоките и нарежданията — каза младият мъж. — Точно заради тях лорд Клин изпадна в немилост пред короната, а вие искате да продължим в техния дух?
— Засега — каза Гедер — да.
— Смело решение, милорд протектор.
Някой се изхили. Гедер се смути, а после се ядоса.
— Когато разпоредя някаква промяна, лорд Маас, ще се погрижа вие пръв да научите за нея — каза той. — Всички ще трябва здраво да се потрудим, за да извадим Ванаи от настоящия хаос.
„Затова не ме ядосвай, иначе ще те направя отговорник по разчистването на каналите“ — помисли си Гедер, но не го каза на глас. Младежът завъртя очи, но запази благоразумно мълчание. Гедер си пое дълбоко дъх и го остави да се изниже бавно през ноздрите му. Враговете му седяха пред него и го гледаха отдолу нагоре. Мъже с по-голям управленски опит, с по-здрави политически връзки, пренебрегнати, за да се даде властта на него. В по-голямата си част и през повечето време щяха да се държат вежливо. Щяха да казват каквото е редно, макар и с по-особен тон. Зад гърба му щяха да клатят глави и да му се присмиват.
Унижението наля масло в огъня на гнева му.
— Алан Клин се провали. — Изобщо не беше планирал да се изцепва така; думите изхвърчаха от устата му, все едно някой го е шамаросал с всичка сила. — Лорд-маршалът му даде Ванаи, а Клин се осра. И всеки от вас има дял в провала му. Знам, че сега ще си тръгнете, ще си поупражнявате остроумието за моя сметка, ще въртите очи и ще си повтаряте каква ужасна грешка е всичко това.
Наведе се напред. Горещината по страните му доста приличаше на кураж.
— Но, уважаеми мои лордове и лордчета, нека изясним едно нещо още сега. Терниган избра мен. Избра мен да измия срама от Ванаи и да го превърна в достоен член на Антийската империя. И аз смятам да направя точно това. А ако вие възнамерявате да пренебрегвате заповедите ми и да гледате лекомислено на работата, която ни престои да свършим, кажете го сега, а после си събирайте багажа и марш към Камнипол. Но не смейте да ми заставате на пътя!
Осъзна, че се е развикал. Страхът беше изчезнал, а с него и унижението. Не помнеше кога е станал, но беше прав и сочеше обвинително с пръст мъжете насреща си. А те го гледаха опулени, с вдигнати вежди. Имаше смущение в стойките им, неувереност, чудеха се къде да си дянат ръцете.
„Добре — помисли си той. — Нека се чудят кой и какво е Гедер Палиако.“
— Ако лорд Клин е оставил някакви спешни задачи, ще ги чуя сега. За останалото, искам до утре всеки от вас да ми представи доклад за общото състояние на града, за конкретните ви отговорности по ресори и как предлагате да се подобри управлението.
Мълчанието се проточи. Гедер използва времето да вкуси икономично от сладостта на победата.