— Лорд Палиако? — обади се мъж от дъното на залата. — Какво ще правим с данъка върху зърното?
— Какъв е проблемът?
— Лорд Клин обмисляше да го промени, сър. Но замина, преди да е стигнал до решение. Работата е там, че данъкът върху прясното зърно от провинциите се начислява върху цена от два сребърника на бушел, а складираното в града — върху два и половина. Местните търговци на зърно са подали официална жалба.
— Изравнете ставките върху цена от два и половина — каза Гедер.
— Да, лорд-протектор — каза мъжът.
— Друго?
Друго нямаше. Гедер излезе на бърз ход от залата, преди жегата на гнева му да е угаснала съвсем. Уви, краткият прилив на увереност, породен от гнева, се отля заедно с първопричината си. Когато се довлече до покоите си — своите покои, — Гедер вече се тресеше от главата до петите. Седна до прозореца, впери поглед в главния градски площад долу и се опита да реши дали е на ръба на истеричен смях, или е на ръба на сълзите. Вятърът гонеше сухи листа по площада. Каналът беше пресъхнал, роби от няколко раси изгребваха боклуци и растителност от дъното му. Първокръвни момиченца се гонеха с викове по площада. Сега всички те бяха негови. Робите, момичетата, листата. Всичко. Полазиха го тръпки на страх.
— Гедер Палиако, лорд-протектор на Ванаи — каза той на празния въздух, сякаш като изрече думите на глас, те ще станат по-достоверни. Не се получи. За пореден път се запита защо лорд Терниган е посочил него за поста. Нямаше разумно обяснение. Извади отново писмото, разгъна го, препрочете всяка дума и всяко изречение по няколко пъти, търсеше нещо, което да му вдъхне увереност. Напразно.
— Милорд протектор — каза старият тимзин. Този път Гедер не подскочи толкова високо. — Лорд Калиам е тук, както поискахте.
— Въведи го — каза Гедер. Старият слуга се поколеба, сякаш се изкушаваше да посочи някакво нарушение на етикета, но после се поклони мълчаливо и излезе. Дали пък частните покои на протектора не бяха предназначени само за срещи от по-специално естество, зачуди се Гедер. Добре щеше да е да намери някоя книга за местния дворцов етикет. Трябваше да не забрави да спомене за това при следващата си среща с учените, които беше наел.
Джори Калиам влезе. Облечен беше в най-хубавата си униформа и се поклони официално на Гедер. Или и той беше покосен от изтощение и подозрителност, или Гедер виждаше света като в огледало. Тимзинът прибута количка, отрупана със захаросани ядки и плодове в малки купи. После им наля вода в кристални чаши и се оттегли.
— Милорд протекторът е искал да ме види? — каза Джори.
Гедер пробва с една усмивка.
— Кой би повярвал, а? Аз лорд-протектор на Ванаи.
— Мисля, че всеки, заложил на вас, би се сдобил с огромна печалба върху залога си — отвърна Джори.
— Да. Да, и това е причината да те повикам — каза Гедер. — Баща ти е доста активен в двора, нали? А ти му пишеш редовно. Така си ми казвал.
— Да, милорд, пиша му редовно — отвърна Джори. Стоеше изправен, все едно е глътнал бастун, вперил поглед право напред.
— Това е добре. Чудех се дали… тоест, хм, знаеш ли защо?
— Защо какво, милорд?
— Защо мен? — каза Гедер. Смути се, чул пискливия обертон в гласа си. Като от цигулка в ръцете на неумел музикант.
Джори Калиам, син на Досън Калиам, отвори уста, затвори я, накрая се намръщи. Бръчките по челото и около устата изведнъж го състариха. Гедер взе шепа ядки от купичката с шамфъстък. Разпукваше тънката черупка и мяташе меката приятно солена ядка в устата си не толкова от глад, колкото за да прави нещо с ръцете си.
— Поставяте ме в трудно положение, милорд.
— Гедер. Моля те, викай ми Гедер. А аз ще ти викам Джори. Ако нямаш нищо против. Ти си ми най-близкото подобие на приятел в този град.
Джори си пое дълбоко дъх, после го издиша през зъби и очите му се смекчиха.
— Бог да ти е на помощ — каза той. — Но май наистина си нямаш друг приятел.
— Тогава ще ми кажеш ли какво толкова става в Камнипол, че Терниган да посочи мен за управник на Ванаи? Аз си нямам застъпник в двора. Това е първата ми военна кампания. Нещо не се връзва. Надявах се ти да ми помогнеш, защото нямам идея какво става.
Джори посочи един от столовете и Гедер със закъснение съобрази, че му иска разрешение да седне. Кимна енергично и сам седна срещу него, стиснал ръце между коленете си. Джори местеше поглед, сякаш четеше нещо, което е написано във въздуха. Гедер изяде още една ядка.