— Аз, разбира се, не знам защо Терниган прави едно или друго — каза Джори. — Но знам, че нещата у дома са доста неспокойни. Клин е в една лодка с Къртин Исандриан, а Исандриан се опитва да прокара промени, които не се приемат добре в двора. Създал си е врагове.
— Затова ли Терниган е отзовал Клин?
— Може би. И ако влиянието на Исандриан в двора се разклаща, Терниган не би искал да назначава хора, които са свързани с него. Казваш, че нямаш застъпници в двора. Може би точно затова е избрал теб. Защото дом Палиако не е взел страна.
Гедер беше чел за много ситуации от този сорт. Във Войната на белия прах Кабрал беше приемал изгнаници както от Биранкор, така и от Херез. Придворните на Коорт Нкачи, четвъртия регос на Боржа, били толкова корумпирани, че той се видял принуден да издигне за регент случайно избран чифликчия. Погледнато от този ъгъл, назначението му започваше да придобива смисъл. И въпреки това…
— Е — каза той със смутена усмивка, — май трябва да съм благодарен на баща ми, че не се застоява в двора. За разлика от твоя. Наистина вярвах, че ако отзове Клин, Терниган ще даде града на теб.
Джори Калиам обърна лице към прозореца. Челото му отново се бе набраздило от дълбоки бръчки. В камината огънят мълвеше тайни сам на себе си, а на площада стотици гълъби излетяха едновременно и разлюляха бялото зимно небе.
— За мен така е по-добре — каза накрая Джори. — Дворцовите игри нямат нищо общо със справедливостта, Палиако. Нито с достойнствата и способностите. Лоши мъже често разполагат с голяма власт приживе и биват оплаквани горко, когато се споминат. Добри мъже биват харчени като дребни монети, ако това е удобно някому. Не е нужно да си сгрешил, за да ти подпишат присъдата. Ако унищожението ти им е изгодно, значи ще те унищожат. Питаш ме за всичко това? То няма нищо общо с теб.
— Разбирам — каза Гедер.
— Едва ли.
— Знам, че не съм заслужил назначението — каза Гедер. — Знам, че просто съм извадил късмет и сега трябва да се потрудя здравата, за да го заслужа със задна дата. Нито за миг не съм се поблазнил от мисълта, че лорд Терниган ме е издигнал, защото ме уважава или нещо такова. Сега разбирам, че просто съм му удобен. Няма проблем. Мога да заслужа уважението му. Мога да върна Ванаи на правия път. Мога да оправя нещата.
— Можеш ли? — каза Джори.
— Мога да опитам — отвърна Гедер. — Баща ми несъмнено се хвали наляво и надясно. Дом Палиако не е получавал нова титла, откакто дядо ми е бил издигнат за Пазител на езерата. Знам, че баща ми винаги си е мечтал за нещо такова, и сега, когато съм тук…
— Това не е честно — каза Джори.
— Да, не е. Но се кълна, че ще направя всичко възможно да те компенсирам.
— Да компенсираш мен? — възкликна Джори, сякаш Гедер внезапно е изпаднал от друг някакъв разговор.
Гедер стана, взе двете чаши с вода от количката и подаде едната на Джори. А после вдигна своята, призовал цялата тържественост, която му беше налична в момента.
— Ванаи е мой — каза Гедер и този път твърдението прозвуча почти правдиво. — И ако тук има нещо, което да те облече в честта, която заслужаваш, аз ще го намеря. Този град трябваше да е твой и ние го знаем, ти и аз. Но го подхвърлиха на мен, вместо на теб, и аз се кълна никога да не забравя, че придобивката ми е чист късмет и нищо повече.
Лицето на Джори Калиам се изопна от чувство, което можеше да е както жал, така и ужас, а освен това и тотално изумление.
— Нуждая се от подкрепата ти — продължи Гедер. — Имам нужда от съюзници. И от името на Ванаи и дом Палиако, за мен ще е чест, ако ти си един от тях. Ти си почтен човек, Джори Калиам, човек, на чиято преценка вярвам безрезервно. Ще застанеш ли на моя страна?
Мълчанието на Джори го притесни. Държеше чашата си високо, като за тост, и негласно се молеше Джори да вдигне своята.
— Това репетирал ли си го предварително? — попита най-накрая Джори.
— Малко, да — призна Гедер.
Джори се изправи и вдигна на свой ред чашата си. Водата се разплиска и потече по кокалчетата му.
— Гедер, ще направя каквото мога — каза той. — Може да не е много, а и Бог ми е свидетел, че не виждам как всичко това ще свърши добре, но ще направя всичко по силите си да ти помогна.
— И това ми стига — каза Гедер, ухили се и изпи водата до дъно.
Остатъкът от деня беше колкото тържествен, толкова и изтощителен — истинско изпитание за издръжливост. Следобедът започна с банкет, организиран от представители на основните градски гилдии — двайсетина мъже и жени, които се надпреварваха за вниманието и благоволението му. След това Гедер прие представител на Новипорт, който се опитваше да прокара промени в обмитяването на сухоземния търговски транспорт, но макар аудиенцията да трая цял час, Гедер така и не разбра какви точно промени се имат предвид. След това, по молба на Гедер, главният данъчен ревизор му представи подробна разбивка на всички доклади, които Клин бе изпращал на лорд Терниган и на короната. Гедер очакваше тази среща да се ограничи до няколко лесно смилаеми числа, отразяващи общата стойност на златото, изпратено на север. Вместо това срещата се проточи два пъти по-дълго от очакваното и прерасна в дискусия върху предимствата и недостатъците на високите и ниските мита с оглед протекционистката политика в защита на местната икономика и върху разликата между краткосрочните и дългосрочните активи, изобщо дискусия, която го остави с чувството, че чете текст на език, който му е едва смътно познат.