Десетина свещи изпълваха прашния въздух с мека светлина. И там, в кръг от издялани каменни скамейки, седеше Канл Даскелин. От лявата му страна седеше Одерд Фаскелан, стар познайник на Досън, от дясната — блед първокръвен мъж, когото Досън не познаваше.
— Досън! — каза Канл. — Вече започвах да се тревожа.
— Без нужда — каза Досън и даде знак на Винсен Коу да се оттегли назад към сенките. — Добре, че останах в града. Планирал бях да прекарам част от годината в Остерлингов хребет.
— Догодина — каза Одерд. — С божия помощ, догодина нещата ще си дойдат на мястото. Макар че предвид последните новини…
— Има новини? — попита Досън.
Канл Даскелин му махна към една скамейка срещу себе си и Досън седна. Бледият мъж се усмихна вежливо.
— Мисля, че не се познаваме — отвърна Досън на усмивката.
— Досън Калиам, барон на Остерлингов хребет — каза Даскелин, и той ухилен. — Нека ти представя решението на нашите проблеми. Това е Парин Кларк.
— За мен е чест, барон Остерлинг — каза бледноликият с напевния говор на Северобреж и Досън настръхна. Мъжът нямаше титла. Не беше антиец. Защо го бяха довели тук?
— Какви са новините? — попита Досън. — И какво общо има с тях нашият нов приятел?
— Той е женен за най-малката дъщеря на Коме Медеан — каза Одерд. — Живее в Северобреж. В Карс.
— Не знаех, че имаме вземане-даване с Медеанската банка — каза Досън.
— Исандриан знае какво правим — каза Даскелин. — И не само Във Ванаи. Знае за хората, които пратихме да всеят раздор сред фермерите. За плана ни да лишим Фелдин Маас от южните му владения. Всичко.
Досън махна с ръка, сякаш думите бяха досадни мушици. Повече го тревожеше фактът, че банкерчето знае за тези неща. Колкото до Исандриан, той рано или късно щеше да се досети за плановете им.
— Сега е пратил официална петиция до крал Симеон да спонсорира някакви игри — каза Одерд. — Исандриан, Клин, Маас и още неколцина. Те щели да осигурят финансирането. Да стегнат и почистят стадиона. Вече наемат борци и ездачи, от онези, дето се изявяват по селските панаири. Боржиански стрелци с дълъг лък. Хитреци. Игрите уж щели да са в чест на принц Астер.
— На практика това си е малка войска зад стените на Камнипол — каза Канл Даскелин.
— Блъф, при това от най-прозрачните — каза Досън. — Ако се стигне до бунт, Исандриан ще загуби. Няма нито хората, нито парите да води война.
— Хм — обади се многозначително банкерът.
Досън вирна брадичка като горско животно, надушило дим. Канл Даскелин взе някакви сгънати листа от скамейката до себе си и му ги даде. Хартията беше евтина, почеркът — обикновен и без завъртулки. Значи бяха преписи на нечия кореспонденция. Досън примижа. Думите се мержелееха пред очите му на оскъдната светлина, но с известно усилие успя да разчете написаното. „Най-искрени поздрави на Вас и Вашето семейство“, и така нататък. „Възрастната ни роднина Екарина Сакиалин, баронеса на прекрасните Сиринайски земи…“
— Сирина — каза Досън. — Това е в Астерилхолд.
— Нашият приятел Фелдин Маас има роднини в двора на Астерилхолд — каза Одерд. — Политическите бракове са били част от усилията да се затвърди мирът след Астерзанския договор. Оттогава са минали три поколения, но роднинските връзки не са отслабнали съществено. Напоследък Маас си пише с десетина свои братовчеди и братовчедки. За толкова поне знаем ние. Може да е пратил и други писма, които сме пропуснали.
— Съвсем са полудели — каза Досън. — Ако си мислят, че могат да вдигнат Астерилхолд срещу крал Симеон…
— Историята е друга — каза банкерът. Гласът му беше хладен и сух като нова хартия и Досън инстинктивно потръпна. — В писмата си Маас говори за конспирация на група консервативни старци, които притискат краля. Старци, които са склонни да се съюзят с враговете на Антеа, за да постигнат политическите си цели.
— Пълен идиотизъм.
— Казва — продължи банкерът, — че войските, които Макиа е изпратила в подкрепа на Ванаи, вероятно са били договорени от политически противник на Алан Клин, и привежда сериозни аргументи в полза на теорията си. Казва, че за разлика от други, които търсят чуждестранна помощ, за да окажат давление върху трона, той няма друг изход, освен да се обърне за помощ към Астерилхолд, за да защити честта и законното управление на крал Симеон и да опази живота и здравето на принц Астер.