Авиенда бе започнала да подозира, че Нинив често прилага мълчанието и уж многозначителните погледи, за да прикрие невежеството си — тоест че разбира съвсем малко повече от самата нея от мъже и от това как да се оправиш с един мъж. Да се изправиш срещу тях с ножове и копия бе по-лесно, отколкото да се влюбиш в някого. Много по-лесно. Как успяваха някои жени да се венчаят и да живеят дълго с тях? Авиенда изпитваше отчаяна нужда да го разбере, а нямаше никаква представа как. Венчана за Аан-аллейн само от един ден, Нинив се беше променила много повече дори само от усилието да сдържа гнева си. Тя сякаш ту се изумяваше, ту се слисваше. колкото и да се опитваше да го прикрие. Изпадаше в сънен унес най-неочаквано, изчервяваше се от най-невинни въпроси и — това го отричаше яростно дори когато самата Авиенда го видеше — изведнъж започваше да се кикоти без никаква видима причина. Никакъв смисъл нямаше да се опитва да научи нещо от Нинив.
— Предполагам, че и ти се каниш да ми кажеш нещо за Стражници и Айез Седай — хладно подхвърли Елейн към Биргит. — Е, ние с теб не сме женени. Очаквам да ми пазиш гърба, но няма да позволя да даваш такива обещания зад гърба ми. — Елейн беше облякла също толкова неподходящи дрехи като Нинив — извезана със злато ебударска рокля от зелена коприна, с прилично високо деколте, но с овален отвор, който разкриваше долната част на гърдите й. Влагоземките започваха да заекват при споменаването на шатра за потене или за разсъбличане пред очите на гай-шайн, а в същото време се разхождаха полуголи пред очите на непознати. Всъщност на Авиенда й беше все едно как се облича Нинив, но Елейн все пак й беше почтисестра. И както се надяваше, можеха да станат нещо повече.
Високите подметки на ботушите на Биргит я правеха почти с една длан по-висока от Нинив, но тя все пак си оставаше по-ниска от Елейн и Авиенда. В тъмносиньото си сетре и широките зелени панталони, тя се държеше с почти същата войнствена увереност и готовност като Лан, макар че при нея се създаваше впечатление за небрежна отпуснатост. Като леопард, полегнал на скала и съвсем не толкова ленив, колкото изглежда на пръв поглед. На лъка, който носеше Биргит, нямаше опъната стрела, но въпреки небрежната й походка и усмивките, тя можеше да извади стрела от колчана на кръста си преди някой да е успял да примигне и да изстреля третата преди на някой друг да му стигне времето да изпъне лъка си.
Тя изгледа кисело Елейн и поклати глава, при което разлюля златната си плитка, дебела и дълга колкото тъмната на Нинив.
— В лицето ти го обещах, не зад гърба ти — отвърна сухо Биргит. — Като понаучиш още малко, ще престана да ти говоря за Стражници и Айез Седай. — Елейн изсумтя и надигна високомерно брадичката си, след което се зае да оправя лентичките на шапката си, с дълги зелени пера и още по-лоша от тази на Нинив. — А може би и за други неща — добави Биргит. — И стига си я връзвала тази фльонга.
Ако Елейн не беше нейна почтисестра, Авиенда щеше да се изсмее на руменината, бликнала на бузите й. Да сложиш крак на някого, опитал се да тръгне много нависоко, винаги беше забавно, или да видиш как го прави някой друг, и дори едно леко падане си заслужаваше смеха. Но сега тя просто изгледа много твърдо Биргит, с нескрита закана за нещо повече от отплата. Тя харесваше жената въпреки тайните й, но разликата между приятелка и почтисестра беше нещо, което тези влагоземки, изглежда, не бяха в състояние да разберат. Биргит само се усмихна, премести погледа си от нея към Елейн и промърмори нещо съвсем тихо. Авиенда долови само думата „котенца“. По-лошото беше, че прозвуча гальовно. Всички трябваше да са го чули. Всички!
— Каква муха ти е влязла в главата, Авиенда? — сопна се Нинив и я сръга в рамото с пръст. — Цял ден ли смяташ да стоиш така и да се червиш? Ние бързаме!
Едва тогава Авиенда осъзна по топлината на лицето си, че се е изчервило също като на Елейн. И че освен това се е вкочанила на място като камък, след като наистина трябваше да бързат. Срязана от една думичка като момиче, наскоро венчано за копието и още несвикнало с бъбривите закачки на Девите. Беше почти на двадесет години, а се държеше като дете, играещо с първата си панделка. От това бузите й само поруменяха още повече. Поради което едва не подскочи на следващия завой и едва не се сблъска е Теслин Барадон.
Авиенда се плъзна тромаво по червено-зелените плочки на пода — за малко да падне по гръб, но се подпря на Елейн и Нинив. Този път успя някак да се сдържи лицето й да не пламне. Засрами се за своята почтисестра почти толкова, колкото заради себе си. Елейн винаги успяваше да се владее, каквото и да я предизвикаше. За щастие, Теслин Барадон не понесе сблъсъка много по-сдържано.