— Хм, Отстъпници, буря, която не е буря, и на всичко отгоре — твар на Сянката, за каквато никога не съм чувала — отвъртна кисело Теслин. — Да не говорим за Черната Аджа. Светлина! Черната Аджа! И самият Тъмен може би? — Кривата й усмивка беше тънка като бръснач. Тя отърси презрително ръката на Нинив от ръкава си. — Веднъж да ми се върнете в Бялата кула, където ви е мястото, и пак да облечете бялото, което ви се полага, ще се научите да не си губите времето в дивашки измишльотини. Или да занимавате Сестри с глупавите си приказки. — Очите й отново пробягаха по тях, отново пропускайки Авиенда, след което Теслин шумно изсумтя и закрачи по коридора толкова бързо, че на слугите се наложи да заотскачат от пътя й.
— Тази жена има нахалството да… — почна Нинив ядосано и стисна плитката си с две рьце. — След като аз се принудих да… — Жлъчката си едва не задъвка от злоба. — Какво пък, опитах се. — И ако се съдеше по гласа й, вече съжаляваше за опита.
— Така е — съгласи се Елейн с рязко кимване. — Опита се, и то повече, отколкото тя заслужава. Да отрича тя, че сме Айез Седай! Няма да се примиря с това повече! Няма! — Гласът й допреди малко само изглеждаше хладен; сега стана направо студен. И мрачен.
— Може ли изобщо човек да се довери на такава? — промърмори Авиенда. — Може би трябва да се погрижим да не ни се меси повече. — Тя заоглежда юмрука си. От това Теслин Барадон щеше да разбере. Тази жена заслужаваше да я спипат Сенкодушите, било Могедиен или някой друг. Глупците си заслужаваха това, което им носи собствената им глупост.
Нинив изглежда се замисли над предложението, но каза само:
— Ако нямах капка ум в главата си, щях да си помисля, че тази е готова да се обърне срещу Елайда. — И цъкна раздразнено с език.
— Свят може да ти се завие, ако се опиташ да разгадаеш теченията в политиката на Айез Седай. — Елейн не добави, че Нинив би трябвало вече да го знае, но тонът й го подсказа. — Дори една Червена би могла да се обърне срещу Елайда, по някаква причина, за която не би могло дори и да ти хрумне да си въобразиш. Или може да се опита да ни подведе да станем непредпазливи, за да ни изиграе по някакъв начин така, че сами да се напъхаме в ръцете на Елайда. Или пък…
Лан се окашля.
— Ако някой от Отстъпниците иде — заяви той с глас като гладък камък, — може да се появи тук всеки момент. Или онзи голам. И в двата случая най-добре ще е да ни няма тук.
— С Айез Седай — винаги с мъничко търпение — промърмори Биргит, сякаш го цитираше. — Но на Ветроловките такова, изглежда, им липсва — продължи тя, — така че по-добре забравете за Теслин и си спомнете за Ренайле.
Елейн и Нинив изгледаха Стражниците си с толкова студени погледи, че можеха да секнат дъха и на десет Каменни кучета. На никоя от двете не й харесваше, че се налага да бягат от Сенкодушните и от този голам, при все че тъкмо те бяха решили, че нямат друг изход. И определено на никоя от двете не й харесваше да й напомнят, че трябва да тичат за срещата си с Ветроловките почти толкова, колкото за да се измъкнат от Отстъпниците. Авиенда май трябваше да ги изучи тези техни погледи — Мъдрите например постигаха с един поглед и две-три думи това, заради което на нея винаги й се беше налагало да заплашва с копие или юмрук, само че те обикновено го правеха по-бързо и много по-успешно — трябваше да проучи тя Елейн и Нинив, само дето погледите им нямаха никакъв видим ефект върху двамата Стражници. Биргит се ухили и погледна Лан, който в отговор само сви търпеливо рамене.
И Елейн и Нинив се предадоха. Без да бързат и без никаква нужда, двете заоправяха полите си, след което хванаха Авиенда под мишниците и отново закрачиха, без дори да поглеждат, за да се уверят, че Стражниците ще ги последват. Не че Елейн имаше нужда, със стражническата връзка. Или пък Нинив, макар и не по същата причина — връзката на Аан-аллейн можеше и да принадлежи на друга, но сърцето му висеше редом до пръстена на верижката на шията й. Закрачиха с показна небрежност, сякаш за да не позволят на Лан и Биргит да си помислят, че са ги накарали да се забързат, но истината си беше, че сега пристъпваха доста по-пъргаво.