— Амирлин е решила — прекъсна я Елейн. При Нинив, да ти заговори твърдо беше като да ти размаха юмрук под носа; при Елейн твърдият тон звучеше с хладна убеденост. Те ще получат възможността да се опитат отново и дори да се провалят, няма да бъдат изгонени. Никоя жена, която може да прелива, няма да бъде отпъждана от Кулата повече. Всички те ще станат част от Бялата кула.
Авиенда неволно заопипва дръжката на ножа на колана си. Егвийн, Амирлинския трон на Елейн, бе заявила почти същото. Тя също беше приятелка, но беше загърнала сърцето си с мисълта, че е Айез Седай. Самата Авиенда не желаеше да бъде част от Бялата кула. И много се съмняваше, че Сорилея или която и да е от Мъдрите го желае.
Мерилил въздъхна и скръсти ръце, но въпреки външното си примирение, пак забрави да сниши глас.
— Както кажеш, Елейн. Но колкото за Испан… Просто не можем да позволим…
Елейн вдигна рязко ръка. Властният тон замени простата увереност.
— Стига, Мерилил. Вие трябва да пазите Купата на ветровете. Това е предостатъчно за всички. Ще бъде достатъчно и за теб.
Мерилил отвори уста, но бързо я затвори и кимна в знак на съгласие. По твърдия поглед на Елейн другите Айез Седай също склониха. Е, някои с неохота, но не всички. Сарейта бързо вдигна кръглия вързоп, увит в пластове коприна, пред гърдите си и се усмихна на Елейн, сякаш да й покаже, че наистина пази грижливо Купата на ветровете.
Жените на Морския народ впериха алчни погледи във вързопа и почти залитнаха напред. Авиенда нямаше да се изненада, ако скочеха да си грабнат Купата. Айез Седай явно забелязаха същото, защото Сарейта стисна белия вързоп още по-здраво, а Мерилил дори пристъпи напред и застана между нея и Ата-ай Миере. Гладките лица на Айез Седай се изопнаха от усилието да останат безизразни. Тя вярваха, че Купата им принадлежи — всички неща, които използваха или направляваха Единствената сила, според тях принадлежаха на Бялата кула, все едно кой, по стечение на обстоятелствата, разполага временно с тях. Но сега имаше споразумение.
— Слънцето се движи, Айез Седай — обяви високо Ренайле дин Калон, — и ни грозят опасности. Така поне твърдите вие. Помислете си хубаво. Само ако се опитате да развалите сделката, кълна се в бащиното си сърце, че тутакси ще се върна на корабите. И за отплата ще поискам Купата. Тя е наша от Разрушението насам.
— Ти да си държиш езика пред Айез Седай — джафна Реане, възмутена от синята си сламена шапка до дебелите обувки, показващи се под зелено-белите й фусти.
Устата на Ренайле дин Калон се изкриви в ръмжене.
— Цацата имала език, изглежда. Съмнявах се, че можете да ги използвате без разрешението на Айез Седай.
Само след миг дворът пред кралските конюшни се изпълни с кресливи обиди между Родството и Ата-ан Миере: „дивачки проклети“, „мекотели скапани“ и още по-лоши работи — резки и пронизителни викове, които заглушиха усилията на Мерилил да укротят Реане и приятелките й, от една страна, и да успокоят Морския народ, от друга. Няколко Ветроловки престанаха да опипват камите, затъкнати зад широките им пояси, и направо стиснаха дръжките им. Сиянието на сайдар разцъфна първо около една, после около друга от ярко облечените жени. Родственичките изглеждаха изненадани, но не спряха словесната си тирада, а после Сумеко прегърна Извора, след нея Тамарла, после жилавата, с очи на сърна Чилрес и много скоро всички, както и всички Ветроловки, засияха; докато обидните думи прехвърчаха и нервите кипваха.
На Авиенда й се дощя да изстене. Всеки момент щеше да се пролее кръв. Щеше да направи каквото Елейн реши, но почтисестра й мяташе еднакво хладни и гневни погледи както към Ветроловките, така и към Плетящия кръг. Елейн никак не търпеше глупостта, нито чуждата, нито своята, а по-голяма глупост от това да си крещят обиди, когато врагът може да се появи всеки момент, едва ли можеше да се измисли. Авиенда стисна здраво дръжката на ножа си и след миг прегърна сайдар. Радостта и животът така я изпълниха, че почти й се доплака. Мъдрите използваха Силата само когато думите се окажеха безсилни, но тук нито думи щяха да свършат работа, нито стоманата. Само дето нямаше никаква представа коя да убие първо.
— Стига! — изврещя пронизително Нинив и всички езици замръзнаха. Слисани лица от трите посоки се обърнаха към нея. Главата й се извърна заплашително и тя изпъна пръст към Плетящия кръг. — Престанете да се държите като деца! — Беше укротила тона си, но само на косъм. — Или смятате да се дърлите, докато Отстъпниците дойдат да ни отмъкнат Купата, заедно с всички нас? А вие — пръстът сега се насочи към Ветроловките — престанете да клинчите от договорката си! Няма да получите Купата, докато не изпълните и последната си дума! Хич не си го мислете! — Нинив се извърна към Айез Седай. — А вие… — Посрещната с хладно изумление, речта й премина в кисело сумтене. Айез Седай не се бяха включили във врявата, освен че се опитваха да я потушат. Никоя от тях не блестеше със светлината на сайдар.