Глава 2
Разплитане
Елейн пристъпи настрани веднага щом прекрачи Прага, но Нинив продължи да тъпче напред — подплашваше щурчетата из посърналата кафява трева и се оглеждаше да зърне някой от Стражниците. По-точно един от тях. Пъстра червеношийка прелетя над поляната и изчезна. Нищо друго не се движеше наоколо освен Сестрите; катеричка изцвърча сред сухите клони на едно от дърветата и после отново настъпи тишина. За Елейн изглеждаше невъзможно тримата Стражници да минат, без да оставят пътеки, широки поне колкото след Нинив, но така и не можеше да види каквато и да било диря от тях.
Усети, че Биргит е някъде вляво, прецени, че е някъде общо взето на югозапад и че се чувства съвсем доволна — явно не беше засякла някаква непосредствена опасност. Кареане, част от отбранителния кръг, струпан около Сарейта с Купата в ръце, наведе глава на една страна, сякаш се вслушваше. Явно нейният Церил беше някъде на югоизток. Което означаваше, че Лан е на север. Най-странното беше, че Нинив беше избрала да се взира тъкмо на север, мърморейки си нещо под нос. Може би женитбата й беше създала някакъв усет за него. Или, по-вероятно, беше забелязала някаква следа, измъкнала се от погледа на Елейн. Нинив беше толкова опитна в следотърсачеството сред горите, колкото и с билките.
Авиенда се виждаше съвсем ясно отвъд Прага, как оглежда с тревога покривите на палата, сякаш очаква засада. Беше застанала така, сякаш държеше копия, и беше готова да скочи за битка, макар да бе с рокля. Това накара Елейн да се усмихне и да забрави за миг притесненията си с проблемите около Прага. Авиенда беше много по-смела от нея. Но в същото време безпокойствието й си остана. Авиенда наистина беше смела и едва ли някой друг от познатите на Елейн можеше да се пази по-добре. Но също така можеше да реши, че джи-е-тох я задължава да се бие, когато няма никакъв шанс, а трябва да бяга. Светлината около нея сияеше толкова ярко, че явно не можеше да привлече повече сайдар. Ако се появеше някой Отстъпник…
„Трябваше да остана с нея.“ Елейн моментално отхвърли тази мисъл. Каквито и оправдания да изтъкнеше, Авиенда щеше да схване истината, а понякога ставаше докачлива като мъж. В повечето случаи. Особено когато се засягаше честта й. С въздишка, Елейн поведе трупащите се около нея Ата-ан Миере по-настрани от Прага. Остана обаче достатъчно близо, за да може да чуе всеки вик от другата страна. Достатъчно близо, за да може да скочи на помощ на Азиенда за едно мигване на окото. И по още една причина.
Ветроловките преминаваха по ранг, стараейки се да запазят лицата си спокойни, но дори Ренайле отпусна стегнатите си рамене, след като босите й крака стъпиха във високата кафява трева. Някои леко потръпваха и набързо се съвземаха или се озъртаха през рамо с ококорени очи към отвора, увиснал във въздуха. Всички до една поглеждаха подозрително към Елейн, докато минаваха покрай нея, и една-две дори отвориха усти, навярно за да я попитат какво чака, или да я помолят — или да й кажат — да се отмести. Зарадва се, че побързаха да се отдалечат при резките подканяния на Ренайле. Твърде скоро щяха да получат възможност да казват на Айез Седай какво трябва да правят. Никак не държеше да започнат точно с нея.
При тази мисъл стомахът й се сви, а броят им я накара да поклати глава. Те притежаваха познанието за времето, нужно, за да се използва Купата както трябва, но дори Ренайле се беше съгласила — макар, и с неохота, — че колкото повече Сила се насочи през Купата, толкова по-големи ще са шансовете да се излекува времето. Трябваше обаче да се насочи с точност, невъзможна за сама жена. Трябваше да е пълен кръг от тринадесет. Тези тринадесет със сигурност щяха да включат Нинив, Авиенда и самата Елейн, и вероятно няколко от Родството, но Ренайле явно щеше да държи най-много на тази част от сделката, според която трябваше да им се позволи да научат всички възможности, които Айез Седай можеха да им покажат. Прагът щеше да е първата, а оформянето на кръга — втората. Цяло чудо беше, че не бе довела със себе си всички Ветроловки в залива! Какво ли би било да ти се наложи да се оправиш с триста-четиристотин от тези жени! Елейн отправи безмълвна благодарствена молитва, че са само двадесет.
Но не беше застанала тук, за да ги брои. Докато всяка от Ветроловките преминаваше, на не повече от една крачка след предната, тя опипваше мощта на всяка жена в Силата. По-рано беше имала време да се доближи само до шепа от тях. Явно придобиването на ранг сред Ветроловките нямаше нищо общо нито с възрастта, нито с мощта; Ренайле далеч не беше най-мощната, дори не попадаше сред първите четири-пет, най-силна бе една жена от последните, Сенайн, жена с нашарени от бръчки бузи и посивяла коса. Странно, но ако се съдеше по белезите на ушите й, Сенайн, изглежда, беше носила повече от шест обеци, при това по-дебели от сегашните.