Елейн отделяше и подреждаше в ума си лицата и имената, които знаеше, с нарастващо задоволство. Ветроловките донякъде си бяха осигурили предимства и двете с Нинив щяха да си имат големи неприятности, много големи, както с Егвийн, така и със Съвета на Кулата, след като се разбереше за условията на сключения договор, но никоя от тези жени нямаше да може да получи високо положение сред Айез Седай. Определено не ниско, но не и високо. Тя се смъмри наум, че не бива да е толкова самодоволна — това с нищо не променяше споразумението им, — но й беше много трудно да се сдържи. В края на краищата, това бяха най-добрите, които Ата-ан Миере можеха да предложат. Поне тук, в Ебу Дар. И ако те бяха Айез Седай, всяка от тях, от Курин с очи като от черен камък до самата Ренайле, щяха да слушат, щом заговореше, и щяха да стават, щом влезеше в стаята. Ако бяха Айез Седай и се държаха както е прието.
А после дойде краят на редицата им и тя се сепна, когато покрай нея премина една млада Ветроловка, от един от по-малките кораби, кръглобуза жена на име Райнин, в скромни сини коприни и само с едва четири-пет фигурки, провиснали от верижката на носа й. Двете чирачки, момчешки слабичката Талаан и хубавооката Метарра, притичаха със смутени лица. Още не бяха си спечелили правото да си сложат халка на носа, камо ли верижка, и срещу трите на дясното си ухо имаха само по една тънка златна халчица на лявото. Очите й обаче проследиха трите почти слисано. Не почти, а съвсем.
Ата-ан Миере отново се скупчиха около Ренайле, повечето като нея — загледани жадно в Айез Седай и Купата. Последните три застанаха най-отзад, двете чирачки с израз на хора, несигурни дали изобщо им е мястото тук, Райнин — скръстила ръце под гърди в подражание на Ренайле, но и тя не много по-уверена от двете момичета. Ветроловка на един от бегуните, най-малките съдове на Морския народ, тя вероятно рядко се беше оказвала в компанията на Ветроловката на Надзорницата на вълните на своя клан, да не говорим за Ветроловката на Надзорницата на корабите. Въпреки това Райнин беше силна като Лелейн или Романда, Метарра беше на равнището на самата Елейн, докато Талаан… Талаан, толкова кротичка в червената си ленена блуза, с очи, които сякаш никога не се вдигаха от земята, почти можеше да се сравни с Нинив. На косъм беше близо до нея. Нещо повече, Елейн знаеше, че тя все още не е стигнала пълните си възможности, както и Нинив. Колко ли близо бяха до върха си Метарра и Талаан? Беше свикнала с мисълта, че само Нинив и Отстъпничките са по-силни от нея. Е, Егвийн също, но собственият й потенциал, както и на Авиенда, беше сравним с мощта на Егвийн. „Толкова със самодоволството“ — помисли си тя разкаяно. Лини сигурно щеше да каже, че си го е заслужила, след като приема нещата на доверие.
Елейн пак се обърна да погледне Авиенда. Жените от Плетящия кръг стояха на едно място малко встрани от Прага, сякаш бяха пуснали корен, и тръпнеха под студените погледи на Кареане и Сорейта. Всички без Сумеко, но тя също не смееше да пристъпи, въпреки че не свеждаше глава пред взора на Сестрите. Виж, Кирстиан изглеждаше готова да се разплаче.
Елейн потисна въздишката си и подкара Родственичките да направят път на слугите от конюшните, които чакаха да преведат конете. Жените от Плетящия кръг тръгнаха пред нея като стадо овци — овчарят беше тя, а Мерилил и останалите с нея — вълците — и щяха да тръгнат по-бързо, ако не беше Испан.
Фамеле, една от четирите от Плетящия кръг, които нямаха сиво или бяло в косите си, и Елдейз, жена с много свирепи очи, когато не гледаще към Айез Седай, държаха Испан под мишниците. Изглежда, не можеха да решат дали да я държат достатъчно здраво, за да върви изправена, и дали е редно да я стискат много, поради което Черната сестра не стъпваше, а по-скоро подскачаше, смъкваше се почти на колене, щом я отпуснеха, и после, щом я дръпваха нагоре, преди да е паднала съвсем, пак подскачаше.
— Простете ми, Айез Седай — мърмореше неспирно Фамелена Испан. — Много съжалявам, Айез Седай.
Елдейз присвиваше очи и простенваше при всяко залитане на Испан. Все едно че Испан не бе участвала в убийството на две от техните и не бе извършила Светлината само знаеше колко още други. Що за срамота! Дори само убийствата, извършени от Испан в Бялата кула, бяха достатъчни, за да я осъдят на смърт.