— Това не ти е везмо, момиче! — ревна Мерилил. — Каквото и уж обучение да си получила при своя народ, явно не разбираш с какво си играеш! Ще ми обещаеш, не, ще ми се закълнеш, че няма повече да правиш това!
— На тази името й трябва да се запише в книгата на новачките — заяви твърдо Сарейта, поглеждайки сърдито иззад Купата, която продължаваше да стиска пред гърдите си. — Винаги съм го казвала. Трябва да влезе в книгата.
— Това може и да не е нужно засега — каза Аделиз, — но ти трябва да се оставиш да те водим, Авиенда. — Тонът на Кафявата сестра беше много по-кротък от останалите, но все пак това не беше предложение.
Преди около месец Авиенда сигурно щеше да повехне от цялото това неодобрение на Айез Седай, но не и сега. Елейн побърза да се мушне между конете преди приятелката й да е решила да използва ножа, чиято дръжка беше започнала да гали обичливо. Или да направи нещо още по-лошо.
— Може би някоя все пак ще се сети да попита защо е сметнала, че е необходимо — каза тя и прегърна Авиенда през раменете колкото за да я утеши, толкова и за да задържи ръцете й.
Авиенда почти не я включи в озадачения поглед, с който изгледа другите Сестри.
— Това не оставя утайка — отвърна тя търпеливо. Прекалено търпеливо. — Утайки от толкова голям сплит може да се разчетат и след два дни.
Мерилил изсумтя твърде шумно за крехкото си телце.
— Това е рядък Талант, дъще. Нито Теслин, нито Джолайн го притежават. Или ще ми кажеш, че всички вие, айилските дивачки можете да го научите?
— Малцина го могат — призна спокойно Авиенда. — Но аз съм от тях. — Това предизвика малко по-различни погледи, включително и от страна на Елейн. Талантът наистина беше рядък. Тя сякаш не го забеляза. — Да не би вие да твърдите, че никой от Сенкодушите не го може? — продължи тя. Стегнатото й рамо под ръката на Елейн показваше, че съвсем не е спокойна. — Нима сте толкова глупави, че да оставяте дири, по които да може да ви последва врагът? Всеки, който може да отличи утайката, може да направи Праг до това място.
Това щеше да изисква голяма сръчност, много голяма сръчност, но предположението беше достатъчно, за да накара Мерилил да примигне. Аделиз отвори уста и веднага я затвори, без нищо да каже, а Вандийн се навъси замислено. Сарейта просто изглеждаше притеснена. Че можеше ли някой да каже какви Таланти притежават Отстъпниците и какви умения?
Странното беше, че цялата ярост се изцеди от Авиенда. Очите й се сведоха и раменете й се отпуснаха.
— Може би не трябваше да поемам такъв риск — промърмори тя. — Но при този мъж, който ме гледаше, не можех да мисля ясно, а когато изчезна… — Самочувствието й отчасти се възвърна, но не напълно. — Не мисля, че един мъж може да разчете сплитовете ми — обърна се тя към Елейн, — но ако беше някой от Сенкодушите, или дори онзи голам… Сенкодушите знаят много повече от нас. Ако съм сгрешила, имам голям тох. Но не мисля, че сгреших. Не мисля.
— Какъв мъж? — попита Нинив настоятелно. Шапката й се беше килнала на една страна, докато се беше провирала между конете, и това, заедно с намръщения поглед, който насочваше към всяка поред, й придаваше вид на жена, готова за свада. Сигурно беше. Конят на Кареане случайно я бутна с рамо и тя плесна с опакото на дланта си синкавата му муцуна.
— Някой слуга ще да е бил — отвърна пренебрежително Мерилил. — Каквито и заповеди да им е дала Тилин, алтарските слуги правят каквото си искат. Или е бил синът й; това момче е много любопитно.
Другите Сестри около нея закимаха, а Кареане каза:
— Отстъпник едва ли е щял да стои и само да гледа. Ти сама го каза. — Потупваше коня си по шията и се мръщеше укорително на Нинив — Кареане беше една от онези, които се отнасяха към коня си с обич, каквато повечето хора отдават на бебенцата си — мръщеше се на Нинив, а тя възприе думите й като лична обида.
— Може и слуга да е бил, може и Беслан да е бил. Кой знае. — Сумтенето й показа, че не го вярва, или може би искаше Сестрите да повярват, че не го вярва; тя можеше направо в лицето да ти каже, че си сляпа идиотка, но ако друг някой ти го кажеше, щеше да започне да те защитава, докато прегракне. Разбира се, изглежда, още не можеше да реши дали Авиенда й харесва, но определено не харесваше по-възрастните Айез Седай. Придърпа ядосано шапката си и ги помете с поглед, след което ги додбра отново. — Дали е бил Беслан, или Тъмния, няма какво да се мотаем повече тук. Трябва да се приготвим и да тръгваме към фермата. Е? Размърдайте се де! — Тя плесна рязко с ръце и дори Вандийн леко бе стресна.