Един поглед през рамо и се видя, че дебелата жена се е изправила на стремената си и наднича зад гърбовете на Ветроловките — но забеляза погледа на Елейн и бързо седна на седлото. Сумеко, която разбираше повече от Церенето от всички Сестри, с изключение на Нинив. Навярно повече дори от Нинив. Елейн само посочи към тила на колоната и Чиларес се изчерви и изостана назад.
Мерилил се приближи до Елейн само няколко мига след като Реане я остави, и се престори много по-добре от Родственичката, че иска само да си побъбри. Поне говореше съвсем безгрижно. Но виж, какво имаше да каже, беше друга работа.
— Чудя се доколко благонадеждни са тези жени, Елейн. — Присви устни от отвращение и изтупа прахта от раздвоените си поли с облечената си в ръкавица длан. — Твърдят, че не прибират дивачки, но самата Реане си е същинска дивачка, каквото и да ми разправя, че се била провалила на изпитанието за Посветена. Сумеко също, както и Кирстиан. — Леко навъсен поглед към Кирстиан и пренебрежително махване с ръка. — Не може да не си забелязала как подскача при всяко споменаване на Кулата. Нищо не знае, освен че могат да я хванат в разговор с някоя, която наистина е била прогонена. — Мерилил въздъхна, видимо съжалявайки за това, което се канеше да добави. Наистина беше много добра. — Замисляла ли си се дали не биха могли да лъжат и за други неща? Може да са Мраколюбки, откъде да знаем, или да служат на Мраколюбки. Сигурно не са, но нещо хич не ми изглеждат надеждни. Вярвам, че има някаква ферма, все едно дали я използват за уединение, или не, иначе нямаше да приема всичко това, но няма да се изненадам, ако се намерим пред няколко паянтови сгради с дузина дивачки вътре. Е, не чак паянтови — те, изглежда, разполагат с пари — но по принцип е същото. Не, май просто не са благонадеждни и това е.
На Елейн започна бавно да й накипява още щом усети накъде я насочва Мерилил, и огънят, на който кипеше, се усилваше все повече. Цялото това изплъзване, всички тези „май“, „може би“ и „сигурно“, така че да й внуши неща, в които самата тя не вярваше. Мраколюбки ли? Плетящия кръг се бе сражавал с Мраколюбки. Две от жените бяха загинали. И ако не бяха Сумеко и Йейне, Нинив можеше да е мъртва, вместо Испан да е пленничка. Не, причината да бъдат неблагонадеждни не беше защото Мерилил се бои, че са се заклели в Сянката — иначе щеше сама да го каже. Не бяха благонадеждни, защото след като не са благонадеждни, нямаше да може да им се позволи да държат Испан.
Тя плесна една голяма зелена муха, кацнала на муцуната на Лъвица, подчертавайки последната дума на Мерилил със силния си шамар, и Сивата сестра подскочи от изненада.
— Как смееш? — промълви Елейн. — Те се осмелиха да се изправят срещу Испан и Фалион в Рахад, и срещу голама, да не говорим за над двете дузини главорези с мечове. Теб те нямаше там. — Което не беше съвсем честно. Мерилил и другите бяха оставени в двореца, защото ако в Рахад се бяха появили Айез Седай, явни Айез Седай, това щеше да отекне като тромпети и барабани, поради вниманието, което привличаха. Но й беше все едно. Гневът й нарастваше с всеки миг и гласът й се извисяваше с всяка следваща дума. — Никога повече да не си посмяла да подхвърлиш отново такова нещо пред мен. Никога! Не и без твърди доказателства! Не и без никакво доказателство! Направиш ли го, такова наказание ще ти наложа, че очите ти ще изхвръкнат! — Колкото и високо да стоеше над другата жена, все пак нямаше никаква власт да й налага никакво наказание, но и това не я интересуваше. — Ще те отпратя да вървиш пеш до Тар Валон! Да не ядеш нищо освен хляб и вода през целия път! Ще те връча в техни ръце и ще им кажа да те пребият от бой!
Чак сега се усети, че се е развикала. Някакви сиво-бели птици се рееха над главата й в дълга линия и тя заглушаваше крясъците им. Вдиша дълбоко, мъчейки се да се успокои. Нямаше достатъчно глас за викане — винаги се получаваше врясък. Всички я бяха загледали, повечето — удивено. Авиенда кимаше одобрително. Тя, разбира се, щеше да направи същото, дори Елейн да беше забила нож в сърцето на Мерилил. Авиенда стоеше на страната на приятелите си независимо от всичко. Кайриенската бледост на Мерилил бе станала смъртнобледа.
— Говоря ти най-сериозно — каза й Елейн с много по-хладен тон. Което, изглежда, отцеди още кръв от лицето на Мерилил. Наистина й говореше сериозно — не можеха да си позволят по между им да се разнасят такива слухове. Така или иначе, като нищо щеше да го направи, дори Плетящия кръг да припаднеше.