Выбрать главу

— Никой не създава неприятности, нали? — попита Нинив и погледна мрачно към Морския народ първия път, преди да се лепне за гърба на Лан. — Е, значи всичко е наред — добави тя преди Елейн да си отвори устата. След което извъртя закръглената си кобилка като някой бегач, плесна с юздите и препусна в галоп към Лан, хванала шапката си с една ръка — догони го малко преди той да се скрие зад хълма отпред. Разбира се, до този момент Елейн нямаше от какво да се оплаче. Реане беше направила първата си визита, както и Мерилил, и всичко уж изглеждаше уредено.

Когато Нинив се появи отново, Елейн беше изтърпяла многобройни обиколни опити да предаде Испан на Сестрите, Авиенда беше разговаряла с Курин, а Ветроловките бавно къкреха, но когато Елейн го обясни, Нинив само се огледа намръщено. Разбира се, точно в този момент всички си бяха на мястото. Ата-ан Миере гледаха сърдито, вярно, но Плетящия кръг си кротуваше зад тях, а колкото до Сестрите, дори една група новачки нямаше да изглежда толкова кротка и невинна. На Елейн й се дощя да изврещи!

— Сигурна съм, че ще се оправиш, Елейн — каза Нинив. — Ти все пак си минала през цялото обучение за кралица. Това не може да се сравни с… Пуст да остане този мъж! Пак тръгна. Ще се оправиш. — И препусна отново, подкарвайки бедната кобилка в галоп, сякаш е боен кон.

Точно тогава Авиенда избра за най-подходящо да си говорят как Ранд, изглежда, обичал да я целува отстрани по врата. И между другото — колко и на нея й харесвало. На Елейн също й беше харесвало, когато й го правеше, но колкото и да беше свикнала вече да обсъжда подобни неща — макар и с неудобство, — не искаше да говори за тях точно сега. Ядосана беше на Ранд. Не беше честно, но ако не беше той, щеше да може да каже на Нинив да престане да се държи с Лан като с малко дете, което може да се спъне в краката си, и да се хване да си върши работата. Почти й се дощя да обвини него за поведението и на Плетящия кръг, както и на Сестрите, а също и на Ветроловките. „Мъжете са и за това, да поемат вината — спомни си тя, че й беше казала Лини веднъж. — И обикновено си го заслужават, макар и да не знаеш защо точно.“ Не беше честно, но й се искаше Ранд да се появи отнякъде и да се задържи достатъчно дълго, за да го зашлеви през ушите, само веднъж. Достатъчно дълго, за да го целуне, да го накара после нежно да я целуне отстрани по врата. Достатъчно, дълго за…

— Слуша какво му се говори дори когато не му харесва — изведнъж промълви тя и се изчерви. Светлина, въпреки всичките й приказки за срам, за някои неща Авиенда изобщо нямаше такъв. А изглежда, че и тя самата напоследък го беше загубила! — Но опитам ли да го подбутам, се запъва и не ще и да мръдне, дори когато му е ясно, че съм права. И с теб ли се държеше така?

Авиенда я погледна и като че ли я разбра. Елейн не беше сигурна дали това й хареса, или не. Но поне прекратиха приказките за целувките на Ранд. За малко поне. Авиенда познаваше мъжете донякъде — беше пътувала с тях като Дева на копието, сражавала се беше редом с тях — но никога не беше искала да бъде нещо друго освен Фар Дарейз Май и в познанията й имаше… пропуски. Дори с куклите си като дете тя винаги си беше играла на копия и на битки. Никога не беше флиртувала, не го разбираше и не разбираше защо се чувства така особено, когато очите на Ранд се спрат на нея, или още сто други неща, които Елейн бе започнала да научава още от първия път, когато бе забелязала, че някое момче я поглежда някак по-различно от другите момчета. Очакваше Елейн да я научи на всичко това и Елейн се опитваше. Всъщност можеше да говори с Авиенда за всичко. Стига да не беше точно Ранд примерът, който се привеждаше най-често. Ако той беше тук сега, наистина щеше да го зашлеви през ушите. И да го нацелува. И после отново да го зашлеви.

Никак не беше приятна тази езда. Отвратителна беше.

Нинив се отби няколко пъти за кратко, преди най-после да дойде и да обяви, че фермата на Родството е вече съвсем наблизо, зад някакъв нисък хълм отпред, който сякаш всеки миг щял да рухне на една страна. Реане като че ли не беше много съгласна с преценката й.

— Още малко и сме там — заяви Нинив на Елейн, без да обръща внимание на намусения й поглед. — Лан, отведи Реане напред, моля те. Най-добре ще е да видят първо някое познато лице. — Той се понесе вихрено на коня си, а Нинив се извърна на седлото и изгледа твърдо Сестрите. — И внимавайте да не ги изплашите. Ще си държите езиците, докато не ни се удаде възможност да обясним кое как е. И си скрийте лицата. С качулките. — Изправи гръб, без да дочака отговор, и кимна доволно. — Така. Всичко е уредено, всичко е наред. Честна дума, Елейн, така и не разбрах за какво толкова мрънкаше. Всичко е точно така, както трябва да е, доколкото виждам.