Пет години!
Толкова много се беше променил. У дома той и другарите му франки се обличаха в кожи и се тъпчеха с говеждо и свинско. Рядко се къпеше, беше убеден, че ще се простуди и ще умре. Ама че дивак беше! Тук ядеше малко месо и от медни подноси похапваше портокали, смокини и пъпеши, пиеше шербет вместо греяно вино. Къпеше се най-малко три пъти седмично.
От дете му бяха втълпявали, че мохамеданите са самото въплъщение на Дявола. Ала след пет години в Акра понякога носеше роби и тюрбани по сарацински обичай и от същите тези дяволи беше понаучил математика, астрономия и поезия. Тамплиерите държаха мохамедани затворници като занаятчии, оръжейници и седлари. С времето беше изградил колебливи приятелства с неколцина от тях, започна да ги възприема като равни.
Вече не съм сигурен дали мога да се върна у дома. Не знам дори къде е домът ми.
Режимът му като тамплиер беше строг. През зимата дните му започваха преди зазоряване; след утринята проверяваше конете и сбруите им, оглеждаше оръжията и бронята си, както и тези на своите оръженосци. След това заедно се заемаха с обучението си: постоянни упражнения по мятане на копие и боздуган, с меч, кама и щит. По пладне се хранеше за първи път, следващото хранене беше чак на вечеря. Всеки ден казваше по дванайсет пъти „Отче наш“, четиринайсет на всеки час и осемнайсет за вечерня. Водеше живот на монах-воин.
Така извършваше своето поклонничество, така изпълняваше своето покаяние, а времето на неговия обет беше към края си. Капеланът му беше казал, че всички грехове са му опростени. Защо тогава не спираше да чувства тази тежест в сърцето си? Скоро щеше да дойде време да се върне във Франция и да поеме управлението на земите, останали в наследство от баща му. Трябваше да очаква с повече нетърпение завръщането у дома.
Чу камък да пада в мрака и се обърна. Ръката му се насочи инстинктивно към меча. Този проклет град гъмжеше от убийци.
— Остави меча си, тамплиере — изрече мъжки глас на латински.
Жосеран разпозна доминиканския монах Уилям.
— Казаха ми, че ще те намеря тук — продължи той.
— Често намирам покой в нощта.
— А не в параклиса, така ли?
— Тук горе има по-малко лицемери.
Монахът се приближи до назъбения парапет на стената и погледна надолу към пристанището, лицето му оставаше в сянка. Доминиканците. Domini canes4, както някои по-устати умници биха нарекли „хрътките на Бог“. Орденът беше основан от Гусман, испанец, когото сега наричаха Свети Доминик, по време на кръстоносния поход в Лангдок. Поставили си бяха за цел да изкоренят ереста и да поставят Европа под крака на духовниците.
Те бяха ушите на папата. Винаги доминиканец заемаше поста на управител на Светия дворец, личен теолог на самия папа от времето на Гусман. През 1233 година Григорий IX им беше поверил святото дело на Инквизицията.
За Жосеран бяха натрапници и убийци. Единственото, което човек можеше да каже за тях, бе, че не бяха лицемери като епископите и техните свещеници; слугините им не забременяваха от тях и спазваха обета си за бедност. Но бяха жестоки и безрадостни създания. Неописуеми бяха изтезанията и кладите в Лангдок, за които бяха отговорни. Всичко правеха в името Божие, разбира се. Жосеран ги ненавиждаше до един.
— Ще бъдем спътници, по всичко личи — каза Уилям.
— Не избирам аз.
— Нито пък аз. Чувал съм за пороците и изменническата природа на тамплиерите.
— И аз съм чувал подобни приказки за свещениците.
Уилям се изсмя кратко и насечено.
— Трябваше да се сетя. Защо те избраха?
— Чу какво каза Берар за мен. Знам как да използвам меч и яздя доста приемливо. Бива ме и с езиците. Бог пожелал да ми даде такава дарба. Ти говориш ли друг език, освен латинския?
— Например?
— Трудно е да търгуваш в Земите отвъд, ако не говориш и малко арабски.
— Езикът на еретиците.
Жосеран кимна.
— Нашият Господ бог, разбира се, е говорил латински, докато е крачел из Назарет. — Уилям не отговори и Жосеран се усмихна на себе си. Малка победа. — Тогава говориш само латински и немски. Папата е избрал да изпрати чуден посланик на Изток.
— Говоря сравнително добре френски.
— В Сирия ще ти е от полза.
— Ако ще си мой преводач, очаквам да ми служиш вярно.