Конете им бяха малко по-едри от мулета; смешни, грозни животни с тъпи носове и широки рамене. Това ли беше наистина най-страховитата конница в света?
Един от татарите, който носеше покрит с позлата шлем, тръгна напред и ги огледа. Предводителят им, предположи Жосеран. Очите му бяха златисти и издължени като на котка. Имаше кичур черна брада, а в дясната си ръка стискаше бойна секира.
— Кои сте вие — попита той на разбираем арабски. — Защо отивате към Алепо?
Жосеран махна шала, увит около устата му, и видя как за миг в очите на татарския командир проблесна изненада при вида на златистата му като пламък брада.
— Казвам се Жосеран Сарацини. Аз съм рицар от Ордена на тамплиерите, назначен на служба в крепостта в Акра. Мой господар е Томас Берар, Велик майстор на ордена. Изпратиха ме като посланик при вашия принц, господаря Хулегу.
— А що за гарван стърчи на кафявия скелет отзад?
Гарван. Жосеран се усмихна. В черните си одежди Уилям приличаше точно на гарван.
— Той е събрат посланик.
— И защо не е облечен като такъв?
— Какво казва той? — попита Уилям.
— Иска да научи по какви дела сме тръгнали.
— Кажи му, че нося послание до неговия господар от самия папа.
— Имай търпение и ме остави да говоря от името на двама ни.
— Казвам се Джучи — представи се татарският офицер. — Ще ви съпроводя до Алепо. Хулегу, ханът на цяла Персия, ще се срещне с вас там.
Жосеран се обърна към Уилям.
— Ще ни заведат в Алепо, за да се срещнем с Хулегу.
— Добре — рече Уилям. — Вече ми омръзнаха тоя кон и компанията ти. Не ми се вярва, че мога да я изтърпя и ден повече.
14
Чуха шума, който идеше от Алепо, дълго преди да го видят.
Градът беше в предсмъртна агония. Само цитаделата с грамадните си отбранителни кули и павиран гласис7 се издигаше на скала високо над града и все още устояваше на ожесточените татарски атаки. Под крепостта градът вече беше в ръцете на нашествениците, които се бяха заели да отмъщават на населението за неговата непреклонност. Дим се издигаше от печалните останки от джамиите и медресетата, бледосиньото небе се сливаше с жълтеникава мъгла, прорязана от черните пушеци от огньовете.
По-многобройна обсаждаща армия Жосеран не беше виждал. Стада овце и кози, товарни коне и камили изпълваха цялата равнина. Дори отдалеч тътенът от татарските литаври8 караше земята да потръпва. Чу цвиленето на конете и рева на камилите, крясъците на мъжете, които се биеха и умираха зад стените, при поредния щурм към вратите на цитаделата.
— Това може да е Акра — измърмори Жосеран. Щом беше така лесно могъщият им враг да бъде пречупен, какъв шанс имаха те да устоят срещу варварите?
Яздеха по улиците на стар пазар сред димящите и овъглени дървени греди на търговски склад. Копитата на конете им се хлъзгаха по кръвта по каменната настилка. Татарската касапница беше смразяваща. Мъже, жени и деца лежаха там, където бяха паднали, мнозина от тях — обезглавени, а телата им — съсечени. Труповете се бяха подули на слънцето, покриваха ги рояци черни мухи, които се издигаха на жужащи облаци, щом ги наближаваха.
Навсякъде вонеше на смърт. Жосеран помисли, че е привикнал към мириса ѝ, но дори на него му се наложи да потисне надигналото се в гърлото му гадене. Уилям затисна устата си с ръкав, готов да повърне.
Татарските войници ги наблюдаваха с откровена ненавист. По-скоро биха ни прерязали гърлата, вместо да преговарят с нас, помисли си Жосеран. Дружина арменски пешаци притича покрай тях, подтиквани от татарски барабанчик, яздещ черна камила и отмерващ ритъма върху тъпан. Ето защо Хулегу е сметнал съюза с Боемунд за толкова полезен, помисли си Жосеран. Трябвало му е пушечно месо, което да хвърли в нападението срещу крепостта.
Тъмното, злокобно присъствие на цитаделата се извисяваше над тях. Слънцето се беше спуснало зад отбранителната кула и стените оставаха в сянка.
Военни части от татарски стрелци, въоръжени с арбалети, ги обстрелваха с горящи стрели. Наблизо стояха огромни обсадни машини. Жосеран преброи повече от двайсет — огромни балисти, които мятаха масивни каменни блокове с размерите на къщи. Стените на крепостта бяха надупчени и очукани от всекидневните нападения.