— С дълга жълта, вече сивееща коса и брада, която много прилича на твоята. Носи бяла наметка с червен кръст тук, на лявото рамо. Често го виждам да язди зад теб.
Хутлун описваше баща му.
Той не му беше казал и дума, преди да тръгне за кралския двор, но беше разбрал. Жосеран познаваше по погледа му. Когато се върна от Париж, обясни, че е поднесъл извиненията си, задето не може да участва във въоръженото поклонничество на крал Луи, но след няколко дни промени решението си. Откри у себе си неочаквана и нетипична жажда да помогне за освобождаването на Светите земи от сарацините.
Само че Жосеран прозря истинската причина, поради която баща му щеше да грабне оръжие в името на краля.
Разказаха му как, когато корабите на краля акостирали в Дамиета, там ги чакали десетки сарацински конници. Франкските рицари се събрали на брега, грабнали копията си, вдигнали щитовете си и зачакали нападението.
Баща му издърпал коня си през крайбрежните вълни, за да се присъедини към тях на брега и се метнал на седлото. Дори не спрял да си сложи ризницата. Прелетял покрай смаяните защитници и се врязал сред сарацините, убил трима, преди да го свалят с меч, забит в корема. Върнали го на кораба все още жив. Разказаха му, че се мъчил четири дни, преди да умре.
Защо му е било да прави подобно нещо?
Жосеран се сещаше само за една причина, която да обяснява бащиния му боен плам.
— Християнино? — измъкна го рязко Хутлун от унеса му.
— Мъжът, когато описваш, е баща ми. Но той почина преди много години и никога не би яздил до мен.
— Знам какво виждам.
Пак магьосничество! Сякаш другите терзания не стигаха на човешката душа. Това пътуване той започна с ясната задача да съпровожда свещеника. Трябваше да отнеме не повече от няколко седмици. Вместо това беше въвлечен в одисея до края на света и всяко верую, което му беше скъпо, неговото целомъдрие, дългът и вярата му са поставени на изпитание.
Какво му става?
Част III
Кервансарай
От Кашгар до Кумул
Година на Маймуната
Прекосили бяха Покрива на света, като търсеха презвитер Йоан и магията на Евангелията, но всичко което откриха зад снабдените с наблюдателници стени на Кашгар, бяха мохамедани. Жосеран не си беше представял така прословутите земи на Катай, които приличаха на който и да е град в Земите отвъд със своите ханове и тържища, сводести портици и покрити с мозайки куполи.
Хората се наричаха уйгури. Очите им не бяха с формата на бадем, нито носовете им сплеснати като на татарската им свита. Всъщност приличаха на гърците, а езикът им напомняше този на тюрките, който беше научил в Земите отвъд. Татарите също го говореха свободно, разваляха го със смесица от собствените си изрази.
Отиваха към тържището. Хутлун и войниците ѝ проправяха път през блъсканицата из улиците зад джамията, където възрастни мъже с бродирани молитвени шапки седяха на стъпалата на айвана, а босоноги деца играеха в тънката струя вода, която течеше в канавката. Прахоляк и дребни мушици изпълваха въздуха. По гърба му се стичаше пот и набраздяваше лицето му.
Лабиринт от улички тръгваше във всяка посока, засенени улици се промъкваха през снопове слънчева светлина. Сакати просяци стенеха и протягаха разкривени нокти за подаяния. Бръснари бръснеха теметата на клиентите си с дълги ножове, ковачи и пекари се потяха в пещи с почернели стени, дрънченето на метал и виковете на соколарите се смесваха с уханния лъх на печен хляб и слабия мирис на отпадъци и нечистотии.
Жосеран беше виждал много арабски пазари в Земите отвъд, но нищо не можеше да се сравни с този. От всички страни бяха заобиколени с тълпи. Виждаше хора с всякакъв цвят на кожата от светла до тъмнокафява и всякакви одежди: облечени в кожа соколари с тюрбани като сарацините; покрити с прах конници с обточени с кожа шапки и в кожуси от овчи кожи, чиито поли се удряха по високите им ботуши, таджики с високи черни шапки. Уйгурите се отличаваха с дългите си до коленете черни връхни дрехи, а жените им носеха пъстри копринени шалове или бяха скрити под дебели копринени наметки, толкова дълги и безформени, че беше невъзможно да се каже, в коя посока гледат, когато стоят на едно място.
Дървените двуетажни градски къщи се тълпяха от всички страни. От време на време той вдигаше поглед и виждаше забулено лице да го наблюдава иззад украсения капак на прозореца, преди да изчезне бързо. Жосеран зяпаше като селянин на панаир. Имаше топове коприна, по-високи от човешки бой, издути торби хашиш и огромни платнени торби с подправки, оранжеви, зелени, яркочервени; ръчно направени ножове, които блестяха с нефрити и рубини; варени кози глави се взираха със замъглени очи от рушащите се стени и тлъсти овчи дробове вряха в казани. На украсените балкони на чайните белобради старци с дълги роби пиеха зелен чай и пушеха изпускащи кълба дим лули.